Манджа

   В началото го хранехме с Хилс малки гранули, но вносителя фалира и трябваше да избирам друго. Минахме на Орижен големи гранули, зашото това е най-качествената храна, която намерих. Малко му беше тегаво, защото Хилса го гълташе, а Орижена трябва да го дъвче. лошото беше, че акото му малко се е размекнало. После нощно време почна да ми се катери по главата и да нервничи. Будеше ме с мляскане и хълцане. Оказа се, че има киселини. Милото животно, беше много тъжен. Почнах да му давам нощес по малко хляб със сода. Милия като видеше хляба го гълташе, като невидял. В този период му давахме и от нашата храна, та ни отне малко време да разберем от какво е. Оказа се, че е от Орижена, което беше разочарование, защото това е доста висок клас храна. Предполага се, че е от сьомгата в нея. Не знам дали някога сте опитвали кучешка храна, но Орижена има МНОГО силен вкус, направо от една гранула ти става лошо. Та реших да я сменя с Арден Гранж, единствената друга храна висок клас, която намерих. Отидох в магазина и пробвах как е на вкус - беше с пилешко и не беше толкова ужасна. Самите гранули са малки, но ми се струват малко по-нисък клас от Орижена. Важното, е че с киселините приключихме. Не знам дали от храната или от калция, но ушите ни вече са изправени и не клепват!

Болежки (Не се САМОЛЕКУВАЙТЕ)

   Моля, не се лекувайте както нас, а отидете на ветеринар - вашият случай може да е                                                                   РАЗЛИЧЕН!
     Яйцето ни не се спусна долу, та ще трябва операцийка малко по-нататък.
  Случи се да го простудим (незнайно как)! Биха му инжекции, щото имаше и температура (3 дни поред), после пихме и Студал (10х2 по една кафена лъжица), щото кашляше като пиеше вода. И това отмина, макар че пак кашля(рядко), но му даваме сиропа.
  Другото което е, че се появи някакво бяло-зеленикаво течение от пениса. Някъде около 1-2 капки си седят на върха му. Течността е гъста, без мирис. Заведохме го и ни дадоха един антибиотик  в спринцовка (дето седи в хладилник) и казаха да го промиваме с риванол (инжектираме 1 кубик в пениса през дупката - без игла естествено), след това пръсваме малко антибиотик - 2 пъти дневно - 7 дни. В началото имаше ефект, спря за около седмица, но пак се появи (макар сравнително рядко). Пуснахме му микробиология, но не откриха бактерии. По-лошото е, че му набиха една инжекция, да пробват дали не са гъби и му се появи огромна буца на това място. Не давайте да ви бият ей така инжекции! Около месец го мазахме със салицилов спирт (което не помагаше май), докато спадне. Абе трагедия.
   Около 5 месец почнаха яко да падат зъбите. Трябва да се внимава да не направи 2 реда зъби, че се махат от доктор. Яко виси на кърпа или на някоя играчка, та ще видим. обикновено ги гълта, ама успяхме да вземем няколко. Лошото е, че докато дъвче играчките оставя кръв по тях.

Първите разходки и опити за тоалетна навънка

   Направо започвам с края - ми не ще навънка да дриска и пика. К'во ли не правихме - тъпкахме го с ядене, масажирахме му корема, седяхме по 2 часа - не, не и не! Единствено души напред-назад, обикаля и яде всякакви боклуци. Ей богу, даваме му двойна порция преди да излезнем и пак яде някакви гадости по полянките. Ужас! Както ида е...
   От малък го приучавам да ходи без повод в градинката. В началото(около месец) беше много трудно. Тичаше по хората - на някои скачаше да се радва, на някои лазеше в краката. От време на време щипваше нанякъде и трябваше да го гоня. Като го водехме сред хора с нагръдника се дърпаше много, ходеше на 2 крака и въобще не слушаше. и щем-нещем взехме каишка. Кофти ни беше , но имаше резултат. В началото се бореше, но после свикна. Не стана перфектното куче, но поне може да го усмириш по-лесно. След около месец всекидневни разходки свикна да не обръща внимание на хората около него и да не ги преследва. След около 2 месеца почна и да слуша, като го викаме и да не се отделя много от нас. Като сменим обстановката, не винаги ни се получава, но напредваме! Спря да яде всяка трева, която види, както и да яде абсолютно всичко, което намери (само сладкото и месо не ще да спре)!
   С кучетата е малко по-сложно. Първите дни се радваше на всяко куче и отиваше при него. Уличните бягаха, домашните му ръмжаха. Намерих една голяма черна женска, която не беше много зла, но не обичаше да и се нарушава спокойствието. Видях, че няма да го удави и го пуснах свободно, два -три пъти го събори на земята, но без да го хапе - само му ръмжеше. А нашия не си взима поука! Хич не му пукаше - тичаше напред -назад и се радваше на всички. Но лека - полека се опитваше да доминира. Един дакел го подгони - не толкова да го хапе отколкото да се перчи. Нашия щипна към улицата, заобиколи блока и влязоха в един вход. беше голямо шоу - аз и стопаните му тичаме като обезумели и гониме двете джавкащи псета около блока. Та настигам ги аз и почвам да говоря на дакела (бях му чул името сред виковете) и той тръгна да се прибира (стопанката беше една бабка и беше изостанала назад). Тя тръгна да го връзва и да му се кара, а аз и казах да не се притеснява толкова, че нищо не е станало. И нашия като се появи изневиделица, като почна да лае и да се репчи, дойдоха хора от блока да видят какво става! Голямо шоу! Наскоро имаше среща с една добродушна болонка, но нещо не му се понрави и изглеждаше доста злобен. За жалост още не знае, че трябва да дава да му душат дупарата, както и той да прави същото. Не се научи да пикае навънка, както и да вдига крак.
   Другия момент е, че върши всичко вкъщи. Пробвахме с потупване, с триене в пикнята, с някакъв спрей, но нищо не помага. обособи си няколко зони и си върши работата там. Един - два пъти вдигна крак на стената, но линчуването му се размина. Приучаваме го да ходи в тоалетната, но рядко го прави сам. Като го видиме, че се гласи да прави нещо, само му казваме да тръгва с нас към банята и готово. С времето свикна да ни слуша и не се налага прилагане на сила. Просто идва, върти се малко и готово. Обикновено получава малко храна като награда. Вечер към 12 ходиме и после към 4 сутринта се будя като скочи на земята и го водя в банята. Страшен кеф е всяка нощ към 4 да ме буди!

Какво се оказа всъщност...

   Минаха се вече към 5 месеца, откакто сме заедно и лека-полека свикнахме!  Но се оказа, че да имаш куче(тип компаньон) не е толкова лесно. Животът ни се промени заради него, като имаше моменти, в които леко съжалявахме, че не си взехме котка - но те отминаха. Кучето е почти като детето, тренира те за големия момент с пълна сила. Къса ти нервите на 110 процента, притеснява те с болежките си, радва те с растежа си. В нашия случай имаше още една малка изненада - не сме точно пинчер. Не съм си правил илюзии, че ще имаме чистокръвно животно, но даже и не приличаме. Нещо като по-едро чихуахуа с дълги крака сме. Но няма значение - поне размера ни е сравнително малък - на 5 месеца сме около 3 кила.
    Не съм писал отдавна, тъй че нещата се разминават с точните дати, но ще се постарая да опиша всичко. Но един съвет - ако искаш да гледаш кутрето добре - приготви се за МНОГО трудности!

Първа разходка около блока и правото ухо

   Малко след като се прибрахме от Гърция отидохме до къщата ни. Там се срещна с бойните ни котки и се оказа, че не е чак такъв тарикат. В първия момент дори го стреснаха. После им се отплати с лай. За 2-3 дни се научи да лае продължително и пискливо. Лая много, докато гледахме Вип Брадър - изглежда не му хареса нещо. Една хубава сутрин се събудихме и чудо - едното ушо пак беше право нагоре. Клепваше от време на време, но надежда има. Та на обяд му сложих каишката и айде зад блока. Не искаше да влезе доброволно в асансьора, та се наложи малък тласък с крак. Доста колеблив беше отвън, трепереше яко, но му беше интересно. Бяхме зад блока, когато реши, че не му се седи повече и ме задърпа нанякъде. Много ме учуди, че ме закара до входната врата, като само веднъж е виждал пътя, по който минахме, а вървеше сигурно, все едно е минавал хиляди пъти. Измихме лапите, хапнахме и всичко мина добре!

Гърция

   Събрахме багажа и рано сутринта се натоварихме на колата. На Рекси му харесваше в нея, не се притесняваше грам. От няколко дни го свиквахме с нагръдник и да го водим с каишка. Драпаше се от време на време, но не се противеше много. Първите два часа трябваше да му даваме да дъвче един кожен кокал, щото не спираше да се разхожда из колата. След това заспа и така се возихме бая време.

На задната седалка

 Не е пикал, нито акал вътре, което ни радваше. На границата го пуснах да се разтъпче малко, като му беше странно, че не го държим в ръце вече. Изяде една кучешка наденица и пак заспа . Наближихме хотела и с радост видяхме, че имаше голям двор. Кучета нямаше, само котки. И ето - Рекс е развързан на поляната. Падна едно тичане, душене и радост!

FREEDOM

   Не можехме да повярваме как за тия 4 дни това куче порасна. Тичаше постоянно, ядеше трева и гонеше насекомите. Също се оказа, че знае, че котките трябва да се ядат. За пръв път почна да лае по-сериозно и да се стървясва. За малко едната котка да остане без опашка. Кучо спеше в скута ми, а котето мина покрай нас с вирната опашка да проси ядене. В тоя момент нашия се събуди, видя опашката и се пресегна да я захапе. Добре, че го усетих, та го дръпнах и зъбите му изчаткаха на сантиметър от опашката. От постоянното тичане по цимента около хотела ноктаците му се изпилиха доста, което беше чудесно. Възглавничките му се издуха, а мускулите се втвърдиха. Просто го виждахме как се развива с минути. Оказа се, че много обича хора, скачаше и ближеше гостите и с удоволствие даваше да го галят и да си играят. Ако някой обаче повишеше рязко тон или се появеше бързо пред него се стряскаше.
   От постоянното ядене на треви, а и на всякакви други неща през цялата почивка повръщаше някъде към 3-4 часа през ноща. Но вече беше над кило и половина, та не се притеснихме много. Хубавото е, че с всеки ден намаляваше безразборното смукане на боклуци по земята. Направо не е за вярване какво прави - като прахосмукачка. Дъвчеше камъни по плажа и паднали маслини!Беше адски енергичен и почти не спеше през деня. А цялата тази изхабена енергия, пък позволяваше на нас да спим през нощта. Като изключим повръщането, защото беше шумно.
   Водихме го на плаж - седеше любопитен под чадъра и ровеше дупки, хвърляйки пясък върху нас. Не се плашеше от водата, но не е скачал сам да плува. А и ние не бихме го пуснали, защото ни казаха, да минат поне 14 дни от ваксината. Тук прибързахме, но нямахме избор - оставихме му само 2 дни да изгради имунитет, а трябват две седмици!

Аз съм нудист

Наблюдател

   За щастие имахме възможност да го срещнем с друго малко куче - 10 месечната Марси. Милия не знаеше какво да прави. А тя се закачаше с него - минаваше му пред муцуната и хукваше стремглаво. И той по нея, но като я настигнеше само се буташе, без дори да я подуши. Преди да го отвържем пробвахме да ги доближим, но той се скъсваше от лай. Така и не го научихме, че трябва да си душат задниците. Нито имаше от кой да види, че трябва да вдига крак като пика. За жалост, пак си вършеше работата вътре, макар, че и навън, но за него нямаше значение. Не знам как ще го научим.

Малко на дюшека

ЗАКУСКААА

   Правихме си барбекю и видяхме колко лаком е. Милият само като видеше масата и трепереше като трепетлика! Не от студ, а от лакомия! А като го преместехме спираше.




 За жалост дойде денят да си тръгваме. Проспа целия път до дома, което беше по-добре за нас.

Трета ваксина и три пъти до доктора в един ден

   Сигурно Рекси си е помислил:
 - По дяволите, тия са луди! Утрото беше приятно - станахме, хапнахме и хората ме взеха на ръце, за да излезем. Нищо особено - разнасят ме постоянно насам-натам, но защо не ми дават да ходя сам? Качихме се в голямата кутия(колата) и запрашихме на някъде. Слизайки видях онова зловещо място - ветеринарната клиника! Имаше друго куче преди нас и позачакахме малко. Както винаги всички ми се радват, макар че се плаша на моменти.
   Докторката го взе, поразгледа го и извади спринцовката - беше по-пълна от друг път - имаше 2 шишенца течност. Този път го инжектира по-назад, първите 2 бяха зад плешките, тая беше над корема отстрани до гръбнака. Първото нещо, което ни направи впечатление е, че се получи подутина на мястото на ваксината. Доста голяма и мека, като при допир не го болеше. Било нормално, щяло по-късно да спадне. Докторката му даде някаква наденичка, която уж била вечна, за да го успокои,. За около 30 секунди вече я нямаше. Бая се зачуди и ни каза, че големите кучета я ядяли по 15 мин. Прибрахме го и зачакахме.
   Минаха се два-три часа и нещо не ни харесваше. Стана един муден и сънлив. Даже не се интересуваше когато отивахме към кухнята, а обикновено полудява при такова нещо. Обаче след ваксината 2-3 пъти изскимтя пред да заспи, което не ни хареса. Попринцип знаеме, че ако кучето не е ведро и игриво има проблем...
 - Много ми се спеше цял следобяд. Изведнъж пак ме грабнаха и айде в клиниката. Какво им става, та само ме водят тука?
  Оказа се, че понеже ваксината била за много болести, това го изтощавало и трябвало да спи. Нормално било, понеже сме малки като размер да ни е тежко в тия моменти. Бяхме решили да го водим в Гърция след 2 дни и искахме всичко да е наред. Бяхме забравили обаче паспорта, а трябвало нещо да се подпечатва, та решихме да се върнем по-късно, за да го оправим (без Рекс). Прибрахме се.
 - Стана привечер и вече не ми се спеше. Но нещо пак стана - гледаха ме и ме пипаха отстрани и нещо говореха. И айде пак при ветеринаря! Айде стига, вие луди ли сте? Нещо не е наред тука!!!
  Занесохме паспорта и изненада. Беше  друга докторка, която ни каза, че е рисковано да минем границата без чип и ваксина за бяс.  Ваксината не я бихме, щото сме малки, ама за чипа ставахме. Бегом до вкъщи да вземем кутрето. И айде - за трети път днеска при доктора. Леле като извади тая ОГРОМНА игла направо ни стана лошо. То беше цяла тръба - нали чипа е колкото оризово зрънце. Квича малко, ама и това мина. В последствие отока от ваксината спадна - на следващия ден нямаше вече. Чипа не се напипва.Тежък ден беше.

Някои изводи след третия месец

   Вече мина месец, откакто го имаме и е време да споделя някои важни неща:
1. Взехме го 620 грама, след 1 месец беше 1460. Кучето не беше хранено достатъчно. А не е като да не е лаком. Добре, че се поинтересувах каква е дажбата според Hill's , та да му сменим диетата.Докторката му дръпна кожата на гръбнака и потвърди, че е хилав.
2. Гъбите - ако бяхме се вгледали в другите кучета, щяхме да видим, че тяхната козина е по-гъста и нямат плешиво.
3. Малките кучета често имат един тестис
4. Изправените уши също клепват
5. Често се случва да глътне косъм, който трябва да се извади от нас(гнусно)!
6. В началото пикаеше, където е вестника, после вестника беше където кучето пикаеше. За жалост ползваше и леглото и дрехите на жена ми, та се наложи да спи няколко дни на земята. Взехме му одеалце, постлахме го в кашон и ще неще спеше долу. Затваряхме всички прозорци, да не става течение(добре че нощеска беше само 26 градуса)! Сам не можеше да скача от кревата, а много трудно го приспивахме, та се принудихме да измислим компромисен вариант. Направих му пак рампа( първата не я ползваше много) и насила го карах да се качва и слиза.С тоалетната е трудно.
5. Много свикна с присъствието ни и дори единия да се отдели извън апартамента или колата скимти.
 Трудно е с малко куче, да му се не види!

Клепоух и еднотопчест

   Не стига, че гъбясахме, а и ушите ни клепнаха. Имах рожден ден и поканих няколко човека у нас( да не остава сам вечерта). Рекс беше много щастлив, всички му се радваха и за награда получиха драскотини по краката. Седяхме към 3 часа, като той не се спираше да подскача насам - натам. Но се уморяваше и дремваше за по 5 мин. След всяко събуждане ушите му леко клепваха. И друг път ни се е случвало да му клепнат за малко, та е ни направи впечатление. Но на другия ден - УЖАС, бяхме клепоухи. Точно през средата на ушите!
  Преди това, докато го оглеждахме видяхме, че кучето има само един тестис. Не го бяхме забелязали, защото той се вижда само в определени пози на тялото. Това беше ужасна седмица - гъби, клепнали уши и едно яйце. Айде пак при доктора! За ушите ни успокоиха, че понеже растял бързо и му трябва допълнително калции. Дадоха ни някакви таблетки, които трябваше да делим на пет части и да пием пет пъти седмично(с два дни почивка). За топчето, ако не се спусне до четвъртия месец, по-добре е да се отстрани хирургически, щото става на тумор след време. Имаме още месец, та да но се оправи. Било често срещано при малките кучета. Друсаме го, дано помогне, но няма резултат досега.

След гъбични дни

   Бяхме потресени, като разбрахме, че сме взели звяра с гъбички, без дори да разберем! Мислехме, че темето му е леко прошарено, защото е бебе. В последствие се появи една линия от главата чак до опашката, като на плешките ставаше триъгълник. Гледахме и не вярвахме на очите си. Та приятелката ми взе шампоана и хайде с кучо в банята. Отдавна проявяваше признаци, че обича водата и гледаше как се пълни легена без страх. Кацнахме го вътре, за да се намокри и като го извади Рекс започна да припка из банята щастлив. Насапуниса го, като внимаваше да не влезе нищо в ушаците, щото проблем. Натърка му леко плешивото на главата и го оставихме така. Пише, че трябват 10 минути, ама той почна да трепери и не можехме да го хванеме, щото беше хлъзгав от шампоана. След 2-3 минути го сложихме пак в легена и двамата го изплакнахме. После под мивката го поизплакнахме, щото водата в легена беше мръсна и яко космясала. Направо не ми се вярваше, че това куче ще има пак козина. Два пъти седмична трябва да се прави това упражнение, за да има ефект. Не ми се вярваше, защото четох в нета ужасни неща за тия гъби, но решихме да се пробваме. Факт е обаче, че на третото къпане вече имахме козинка на плешивото а на шестото вече нямаше плешиво, само едно малко кръгче на темето, което най вероятно си му е така. Водата в легена вече нямаше косми и ние бяхме много щастливи и с лъскава и хубава четина. Вече станахме на 3 месеца и козината не беше вече пухена, а твърда.

Втора ваксина и гъбички

   Дойде денят за втората ваксина. Предишните 2-3 дни ни направи впечатление, че има нещо като леко оплешивяване по гърба. Отидохме при ветеринарката и изненада - имаме някакви гъбички. Заради ваксината ни дадоха само шампоан - MEDIVET, който ако не помогне - трябват изследвания. Милото кутре, как му е опадала козинката. Иначе е много игрив и няма проблеми с апетита - вече е малко над кило.

Хигиена

Предна лапа

Задна лапа

   Понеже не може да го къпем преди третата ваксина, а и не се препоръчва честото миене му взехме кучешки кърпички. Мием го веднъж дневно, като упражнението е с повишена трудност. Кърпата е зъл враг, който трябва да бъде разкъсан. Освен това му купихме и пила за малките остри ноктета. Което всъщност не помогна много. На помощ дойде пръчката, без която пиленето беше невъзможно. Попиваме капките от пишока с тоалетна хартия, като по някой път и забърсваме дупето след ако. Ако го изпуснем да излезе, докато се прибираме, мием лапките на чешмата(харесва му). Очичките текат от време на време и бършем с мека кърпа(също голям наш враг). В ушите не бъркаме. Беше глътнал дълъг косъм, който не можеше да извади сам(от дупето). Та се наложи малка асистенция.

Подготовка за излизане, колата и в къщата

Битката е жестока

   Решихме един хубав ден да отидем до къщата ни с новата кола и Рекси. Щеше да е трудно, защото пак трябваше да го носим на ръце, но решихме да пробваме. Пробвахме да му сложим някакъв нагръдник, но се оказа прекалено голям.

   Видяхме че смисъл няма и го натоварихме в колата. Оказа се, че няма страх от возенето, даже леко се кефи. После се оказа, че си има негово место, но не знам как ще се разберат с лакътя ми.

   Пристигнахме и се заехме с чистене. Но понеже не седеше мирен, парника ни влезе в употреба( след много миене).

Леко учуден

Спим на хлад

Враговете ни

На разходка в Банкя

Дълбоко заспали

   Решихме да го изведем до Банкя, да пийнем по едно кафе и да се приберем. През целия път дрема, в кафето не изглеждаше особено заинтересован от каквото и да е. През цялото време беше в ръцете ни, защото има само една имунизация! После му сложихме един вестник да свърши работа върху него, но нищо не стана. прибрахме се уморени вкъщи.

Играчки

   Със сламките нямаше как да се задоволи, а пък обувката му беше нещо голяма. На 7-8 ден майка ми дойде и му донесе пръчката от кожа и това беше новата му любима играчка.   Гризкаше я с кеф, но обожава да му я държиш с ръка да си чеше задните зъби. Така вече имахме минути спокойствие - седеше в скута и дъвчеше кротко. От началото още, кутрето постоянно изисква внимание от нас, не се отделяше на повече от метър. После му взехме един гумен лъв, който в началото не му харесваше, даже го плашеше. Може би защото бяха с почти еднакъв размер. В последствие ми дойде идеята да му вържа клечка на една връзка и да го разхождам, като я захапе. То пък се оказа, че връвта му е по интересна. И почти като голям пес почна да клати глава в опит да я разкъса. Даже 2-3 пъти изръмжа!

Близо до моя крак

Айде дай манджа

 С лъвчо

В последствие към 15-16 ден вече бяхме заякнали и лъвът стана обект на интерес и битки. А от обувката беше останала само подметката. Като вече заякнало куче, влачиме чинийката си, кърпи,  лъва и клечки напред назад. Сам се забавлява и ни дава минутки на отдих.

Лоша връв

Ваксината и първото оставане сам

   Ваксината беше на третия ден след обезпаразитяването. Ровичкахме в акито усилено, да търсим паразити, но за щастие се оказа, че няма нищо. Притесненията ни идваха от факта, че си влачи дупето по пода 2-3 пъти. И така, пак на ръце газ към клиниката. Кацнахме там без особени проблеми и го сложих на масата. В този момент той усети, че има нещо и почна леко да трепери. Захлупих го с длани и дойде докторката с инжекциона. Боцна го в гърба, като той се разквича точно преди да свърши течността. Гушнах го и за 4-5 секунди се успокои. Имало вероятност да го боли мястото на боцкането, но нямаше такова нещо. Беше наддал 40 грама и ветеринарката ни похвали че вече приличаме на куче(един колега ни беше казал, дали не се казва Анорекси, вместо Рекси). Прибвахме се, вече и с паспорт. Кучо нито беше омърлушен, нито пък му липсваше апетит.
   Дойде тежкия момент, в който трябваше да го оставим сам за  около 12 часа. Скрих всички кабели и монтирах камера за наблюдение да гледаме какво става. Държеше се учудващо добре, като предимно спеше.
   Обедната почивка приятелката ми се прибра и кучето й се видя омърлушено. Докторката ни беше предупредила да следим дали дриска и повръща, защото било опасно ако се разстрои повече от 1 път дневно или повръща над 3 пъти. През нощта се мъчеше да драйфа и това я принуди да тича до клиниката. Оказа се, чепросто е малко преял и най-вероятно се е превъзбудил при вида на познат човек и се е преуморил много бързо и му се е доспало. Смешно беше как това куче ни мобилизираше да се грижим за него. Та аз не ходя на доктор за себе си, пък за него търчиме и двамата!
   Обаче след тези 2 дни излезе един един проблем. Рекси просто спря да ползва вестника за тоалетна. Пикаеше и акаше доста безразборно. После 3 дни бяхме с него и максимум един път да направи нещата както трябва. Не помагаха нито караници, нито лакомства, нито нищо. В последствие към 10-11 ден се обособиха места за акане и пикаене и си действаше там, като ако сложехме вестник не го ползваше. Не повтаряше на едно място, докато не го изчистехме(нощем), през деня чистихме веднага.

Дните до ваксината

   Имахме късмет, че първата седмица бях до него постоянно. Рекс се оказа малък звяр. Като го вземем в кревата, свива големите ушаци и се втурва като стрела да дъвче ушите ни и да дърпа косите яко. Има афинитет към близане на пъпове, подмишници и всякакви потни места(както и зърна и бемки). След около 10 дни мераците му минаха, но в началото ни ближеше като близалки. Опитва се да гризка пръстите, но не трябва да му се позволява(което е много трудно). Оказа се, че харесва да дърпа дрехи и кърпи. Предположих, че го сърбят вече зъбите, затова взех 2 сламки, съединих ги и му дадох да дъвче. Имаше ефект и после му взех една обувка за кучета от кожа да си я дъвче.

Спиме изплезени 

Яко дъвкане

 Харесваше му макар и да му беше трудно и трябваше да му я държа, за да му е удобно да я ръфа.  Започна да проявява по-голяма смелост и да обикаля из апартамента сам. Почти винаги обаче идваше да пикае на вестника. Горе долу добре се справяхме.
  

Обезпаразитяване и първо излизане

   Ето че минаха 3 дни и дойде време за доктор. Кучето трябва да е жизнерадостно, да яде с апетит и да е спокойно преди инжекцията. Задължително трябва да се премери температурата му, дали не е болно, защото има голям шанс ваксината да не подейства.
   Малко ми беше притеснено, че трябва да го заведа сам пеш до клиниката, не знаех какво ще прави изпът. Намерих една чантичка за носене през врата и я взех за всеки случай. Взех го на ръце и тръгнахме. Рекси гледаше с огромен интерес всичко - нито асансьора го уплаши, нито съседите отвън, които му се радваха(отдалече). Тръгнах бавно, защото главицата се клатеше върху тънкото вратле, сякаш то ще се скъса всеки момент. Ветеринаря беше на 10 мин. път. Минавах през градинки, за да не се стряска от хора и коли, но се оказа, че колите и камионите не го впечатляват. Но едно момиче мина до мен и му се зарадва, като близостта й го уплаши и той тръгна да се катери. Успокоих го и това беше най-голямото му вълнение за разходката. Ветеринарката го премери - 620 грама и му боцна термометъра в дупето. Аз го държах, защото му стана некомфортно, но преживя и това - 38,2 градуса. Рекс нито трепери нито скимтя. Човекът, който ми го продаде ми каза, че го е обезпаразитил с Drontal puppy, но ние решихме да му дадем пак за всеки случай. Цокна малко насилствено, но не повърна нищо. Държа се мъжки през цялото време. По пътя обратно даже поспа. Интересно е, че нито котки, кучета или птици не му привличаха вниманието.

Първите дни

   И така, нощта мина, Рекс спа при нас. Будехме се на 3 часа и го сваляхме да пика и ака. Не знам как и ние се будихме, но факт беше, че първата нощ успя да ака само веднъж по кревата. През деня останах сам с него и взаимно се разучавахме. Направи ми впечатление, че животното ходеше разкрачено със задните крака, както и че от време на време си удряше леко главата в разни предмети. Ходеше леко неориентирано и нестабилно. Ветеринарката каза, че щом е живял в клетка е нормално и му трябва движение. За щастие се оказа права, като наистина  походката му се оправи! Придобихме някаква нормална стойка и вече главата не му тежеше толкова. В началото не се отделяше от мене, оглеждаше се сядаше ми по краката, опитваше се леко да ми похапва пръстите. Понеже нямахме играчки взех сламки и му сглобих нещо като кокал. Хареса му и известно време си ги дъвчеше. Като се умореше искаше да го взема и да заспи. Преди да затвори очи, като мижащо китайче, започваше да се облизва и преглъща. Може би рефлекс от сукането. 10 дена по-късно пак го прави, но рядко. Трудно заспива, като предпочита да съм близо до него, но без да го гледам в очите, защото става неспокоен. Ако чуе силен звук веднага скача и тръгвада ме търси.
  Рампата за кревата ни му беше сравнително стръмна и се хлъзгаше, та сложих една фланелка отгоре, да има за какво да се държи. Доста несигурен става като е под наклон и нерядко се търкулваше, за щастие без да се удари. Това бяха сигнали, че още не му е време да се качва на кревата! За да се катери ползваше ноктите си, които бяха същински малки остриета! Направо не мога да повярвам, все едно беше котка, с тях се захваща, дърпа ми пръста или играчката. Като ходи по мене ме боцка като с иглички.
  Та на втората и третата вечер излязоха налице проблемите. Понеже бяхме недоспали не го усетихме, като се събуди и воала - и пико и ако в кревата. Не сме му се карали, защото беше свършил отдавна белята, но това трябваше да ни алармира, че тук не е добро място за него! Но толкова малък и сладък е, че се подлъгвахме да го оставяме за малко при нас и неволно заспивахме. 2-3 пъти успя да слезе по рампата, но слизането му беше в пъти по-трудно от качването. Тъкмо се бяхме зарадвали, че ще ходи на земята, когато той се отказа и пак почна да тори чаршафите. И също ги поливаше. Абе рай!

Сладко спиме на чаршафа

И на мама на пижамата

Но не това беше причината да спрем да го качваме. Един път, докато ми дъвчеше фланелката, до ръба, се изхлъзга и тупна долу. Втория път сам скочи и за малко не си счупи гръдния кош. Третия път пак се изтъркули, но го заболя и заквича. Кревата е нисък, но решихме, че повече без да е под пряк контрол няма да стъпи там. Поне докато не се научи да слиза и да се качва сам.

Първи крачки в дома, хранене и тоалетна

   Ето ни вкъщи. По принцип не бяхме решили да взимаме, а само да гледаме. Не бяхме чистили, затова се редувахме да го държим, докато чистим. ВАЖНО е кутрето да се пази от препарати, защото е малко идиотче и постоянно пуска по един език и може да се отрови. Хората, които не го дадоха, изрично ни предупредиха да внимаваме, особено в банята да не добара някой препарат. Имахме моп на пара и с него изчистихме. След като го сложихме на земята той се поогледа тук - там и дойде при нас. Първата вече не се отделяше на повече от метър от някой.

Тук сме за първи път на пода и се мерим колко сме големи

  Сложихме му вестник, като той сам си пикаеше върху него(като го уцелеше). Дадоха ни малко храна и ни казаха да му даваме по 10 гранули три пъти дневно. Тук е първата ни грешка. Добре, че само 2 дни мъчихме животинката така.Отидох до един магазин, който е сравнително скъп и има богат избор и там ми препоръчаха Hill's Mini Puppy като много добра храна, пък и разликата с Роял беше около 50 ст., като тези двете храни бяха най-скъпи. Проверих после в нета и се оказа, че има голям избор, но качествените са малко. Интересно е, че от хубавите храни се яде по-малко, защото съдържат почти само важни вещества, без оцветители, набухватели и т.н. А пинчерите са сравнително капризни и ме беше страх да рискувам. В началото за около ден миксирах с Педигрито, а после минах само на Хилса, като се оказа, че Рекс не е от претенциозните кутрета, нито пък коремчето му е нежно. Даже хапна и малко печено пиле и картоф. Казаха ми, че е добре да не му се взима мокра храна, щото нещо натоварвала храносмилателната система, както и се появявал зъбен камък. Гранулите му се слагат във вода в една капачка (от мин. вода 10литра), докато размекнат малко и той ги изсмуква за секунди.

Прахосмукачка

Манжа

     По разписание, а както и докторката в последствие ни каза, му се дават около 50 грама на ден.  На 3-4тия ден му давах и по 2-3 сухи(между яденетата) да ги взима от ръката ми, за да свиква да не е зъл и да си чеше зъбите. Сега трябва да го отуча да не яде от всички, които му дават.:) Храниме го по 4-5 пъти с намокрени гранули и 3-4 с по 1-2 от ръка.

  Относно тоалетната, мъката е голяма, когато го прибрахме вкъщи, му сложихме вестници на пода(така ни препоръчаха хората от които го взехме). В началото си ходеше на тях без проблем и разбира се беше поощряван за това с някоя друга гранулка и галене. След което направихме втората грешка да го вземем да спи при нас в леглото, което се оказа любимото място на Рекс за тоалетна. Принудихме се да му направим рампа, по която да се качва и да слиза от леглото, но и това не помогна. Може би, защото не може да стиска или просто си е мислил , че ще намерим по-бързо "трофея" и ще получи своята награда. И така - малкият разбойник започна да превръща целия апартамент в една голяма кучешка тоалетна, без дори да се притеснява от нашето присъствие. Единствено в банята не ходи, но пък ние не го пускаме там.

Пътуването

   Жена ми го взе на ръце и се качихме в колата. Странно беше, че не трепереше, но пък му беше интересно. Погледа 5-6 минути и заспа. Будеше се от време на време, но пак заспиваше. Като цяло странно, защото пичнерите треперят яко, но не и нашия.

Съвети при избора

   Това беше труден момент. Донесоха ни 6 кутрета: 3 в клетка (рекс беш там), 2 в затворена клетка за носене и едно на ръка. Кутретата в клетката на Рекси беха чернички, но само той беше изцяло черен. Другите имаха кафяво, като истински пинчери, а единия беше дебеличък. Тичаха в клетката, играеха си и хапеха железата й. В затворената клетка бяха изцяло кафяви, но много страхливи - миличките трепереха, като ги вадехме. Това, което ни донесоха на ръце, беше на 7 месеца и също леко трепереше. Докато се чудехме, ми направи впечатление, че Рекс(най слабия и малкия) е жизнерадостен, гледаше право в нас, но пък не хапеше клетката много!Това беше плюс за мен, защото знам какво се случва с кабелите и кучетата! Другото което ми харесабеше, че той е единствения с вдигнати уши от групичката!
   Кутретата бяха близки по възраст,  но различни по размер. Разпитах хората, защото исках да се уверя, че родителите НЕ СА БРАТ И СЕСТРА! Оказа се, че и друг път са развъждали и не е имало някакви особени генетични проблеми с бебетата от предишни раждания. Важно е да се опитате да разберете това, за да няма проблеми занапред. Както казах в предишната публикация, много трудно и скъпо се намира чистокръвно животно. Рекс би трябвало да е с майка и баща пинчер, но ми се струва, че има и кръстоска с чихуахуа. За малко пари е изключено да се намери чистокръвно и породисто животно. Друго ВАЖНО нещо е, да не е отделен от майката рано, защото кучешката кърма е много различна от другите и дава много важни вещества на мъника. Много е ВАЖНА за имунитета му. Държан беше в клетка и хранен с Royal canin, а после с Pedigree. Това ми хареса, защото храната на такова животно не е особено лесен  избор. Оказа, се че има няколко вида храна, като хубавата е доста скъпа.
   След като си поговорих със собственика за здравето на кучетата, жена му изкара един батко, който беше слаб, но много жизнерадостен за разходка. Видях, че гледат и големи кучета, които изглеждат здрави и решихме да избираме някой от мъниците. Тогава Рекс почна да гледа постоянно в жена ми и да й се радва. Другите също, но не толкоз. Аз харесвам по-нестандартните неща и ми хареса, че е черничък и с леко тъжна муцунка, даже леко замислена. И така, след минути вече се качвахме в колата...

Началото

  Всичко започна като на шега. След като се преместихме и котката и бубите остана при родителите ми, решихме че е време за животинка. Лятната почивка съвпадна с тази на наще и имаше известни проблеми храненето на котето. Това ни наведе на мисълта, че трябва да си вземем куче. Апартаментът ни е малък, пък и винаги съм харесвал пинчерите, тъй че - като на шега,  решихме да си вземем. Ровихме около месец в интернет, за да разберем за какво иде реч. Оказа се, че чистокръвен пинчер няма как да си вземем - трудно се намират и са много скъпи. Намерихме една обява за кученца и отдидохме да ги видим. И така на 8.8.2012 се сдобихме с Рекси, черен пинчер!