Тук ще опиша избора и грижите за моя пинчер

понеделник, 17 септември 2012 г.

Трета ваксина и три пъти до доктора в един ден

   Сигурно Рекси си е помислил:
 - По дяволите, тия са луди! Утрото беше приятно - станахме, хапнахме и хората ме взеха на ръце, за да излезем. Нищо особено - разнасят ме постоянно насам-натам, но защо не ми дават да ходя сам? Качихме се в голямата кутия(колата) и запрашихме на някъде. Слизайки видях онова зловещо място - ветеринарната клиника! Имаше друго куче преди нас и позачакахме малко. Както винаги всички ми се радват, макар че се плаша на моменти.
   Докторката го взе, поразгледа го и извади спринцовката - беше по-пълна от друг път - имаше 2 шишенца течност. Този път го инжектира по-назад, първите 2 бяха зад плешките, тая беше над корема отстрани до гръбнака. Първото нещо, което ни направи впечатление е, че се получи подутина на мястото на ваксината. Доста голяма и мека, като при допир не го болеше. Било нормално, щяло по-късно да спадне. Докторката му даде някаква наденичка, която уж била вечна, за да го успокои,. За около 30 секунди вече я нямаше. Бая се зачуди и ни каза, че големите кучета я ядяли по 15 мин. Прибрахме го и зачакахме.
   Минаха се два-три часа и нещо не ни харесваше. Стана един муден и сънлив. Даже не се интересуваше когато отивахме към кухнята, а обикновено полудява при такова нещо. Обаче след ваксината 2-3 пъти изскимтя пред да заспи, което не ни хареса. Попринцип знаеме, че ако кучето не е ведро и игриво има проблем...
 - Много ми се спеше цял следобяд. Изведнъж пак ме грабнаха и айде в клиниката. Какво им става, та само ме водят тука?
  Оказа се, че понеже ваксината била за много болести, това го изтощавало и трябвало да спи. Нормално било, понеже сме малки като размер да ни е тежко в тия моменти. Бяхме решили да го водим в Гърция след 2 дни и искахме всичко да е наред. Бяхме забравили обаче паспорта, а трябвало нещо да се подпечатва, та решихме да се върнем по-късно, за да го оправим (без Рекс). Прибрахме се.
 - Стана привечер и вече не ми се спеше. Но нещо пак стана - гледаха ме и ме пипаха отстрани и нещо говореха. И айде пак при ветеринаря! Айде стига, вие луди ли сте? Нещо не е наред тука!!!
  Занесохме паспорта и изненада. Беше  друга докторка, която ни каза, че е рисковано да минем границата без чип и ваксина за бяс.  Ваксината не я бихме, щото сме малки, ама за чипа ставахме. Бегом до вкъщи да вземем кутрето. И айде - за трети път днеска при доктора. Леле като извади тая ОГРОМНА игла направо ни стана лошо. То беше цяла тръба - нали чипа е колкото оризово зрънце. Квича малко, ама и това мина. В последствие отока от ваксината спадна - на следващия ден нямаше вече. Чипа не се напипва.Тежък ден беше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар