Първа разходка около блока и правото ухо

   Малко след като се прибрахме от Гърция отидохме до къщата ни. Там се срещна с бойните ни котки и се оказа, че не е чак такъв тарикат. В първия момент дори го стреснаха. После им се отплати с лай. За 2-3 дни се научи да лае продължително и пискливо. Лая много, докато гледахме Вип Брадър - изглежда не му хареса нещо. Една хубава сутрин се събудихме и чудо - едното ушо пак беше право нагоре. Клепваше от време на време, но надежда има. Та на обяд му сложих каишката и айде зад блока. Не искаше да влезе доброволно в асансьора, та се наложи малък тласък с крак. Доста колеблив беше отвън, трепереше яко, но му беше интересно. Бяхме зад блока, когато реши, че не му се седи повече и ме задърпа нанякъде. Много ме учуди, че ме закара до входната врата, като само веднъж е виждал пътя, по който минахме, а вървеше сигурно, все едно е минавал хиляди пъти. Измихме лапите, хапнахме и всичко мина добре!