Направо започвам с края - ми не ще навънка да дриска и пика. К'во ли не правихме - тъпкахме го с ядене, масажирахме му корема, седяхме по 2 часа - не, не и не! Единствено души напред-назад, обикаля и яде всякакви боклуци. Ей богу, даваме му двойна порция преди да излезнем и пак яде някакви гадости по полянките. Ужас! Както ида е...
От малък го приучавам да ходи без повод в градинката. В началото(около месец) беше много трудно. Тичаше по хората - на някои скачаше да се радва, на някои лазеше в краката. От време на време щипваше нанякъде и трябваше да го гоня. Като го водехме сред хора с нагръдника се дърпаше много, ходеше на 2 крака и въобще не слушаше. и щем-нещем взехме каишка. Кофти ни беше , но имаше резултат. В началото се бореше, но после свикна. Не стана перфектното куче, но поне може да го усмириш по-лесно. След около месец всекидневни разходки свикна да не обръща внимание на хората около него и да не ги преследва. След около 2 месеца почна и да слуша, като го викаме и да не се отделя много от нас. Като сменим обстановката, не винаги ни се получава, но напредваме! Спря да яде всяка трева, която види, както и да яде абсолютно всичко, което намери (само сладкото и месо не ще да спре)!
С кучетата е малко по-сложно. Първите дни се радваше на всяко куче и отиваше при него. Уличните бягаха, домашните му ръмжаха. Намерих една голяма черна женска, която не беше много зла, но не обичаше да и се нарушава спокойствието. Видях, че няма да го удави и го пуснах свободно, два -три пъти го събори на земята, но без да го хапе - само му ръмжеше. А нашия не си взима поука! Хич не му пукаше - тичаше напред -назад и се радваше на всички. Но лека - полека се опитваше да доминира. Един дакел го подгони - не толкова да го хапе отколкото да се перчи. Нашия щипна към улицата, заобиколи блока и влязоха в един вход. беше голямо шоу - аз и стопаните му тичаме като обезумели и гониме двете джавкащи псета около блока. Та настигам ги аз и почвам да говоря на дакела (бях му чул името сред виковете) и той тръгна да се прибира (стопанката беше една бабка и беше изостанала назад). Тя тръгна да го връзва и да му се кара, а аз и казах да не се притеснява толкова, че нищо не е станало. И нашия като се появи изневиделица, като почна да лае и да се репчи, дойдоха хора от блока да видят какво става! Голямо шоу! Наскоро имаше среща с една добродушна болонка, но нещо не му се понрави и изглеждаше доста злобен. За жалост още не знае, че трябва да дава да му душат дупарата, както и той да прави същото. Не се научи да пикае навънка, както и да вдига крак.
Другия момент е, че върши всичко вкъщи. Пробвахме с потупване, с триене в пикнята, с някакъв спрей, но нищо не помага. обособи си няколко зони и си върши работата там. Един - два пъти вдигна крак на стената, но линчуването му се размина. Приучаваме го да ходи в тоалетната, но рядко го прави сам. Като го видиме, че се гласи да прави нещо, само му казваме да тръгва с нас към банята и готово. С времето свикна да ни слуша и не се налага прилагане на сила. Просто идва, върти се малко и готово. Обикновено получава малко храна като награда. Вечер към 12 ходиме и после към 4 сутринта се будя като скочи на земята и го водя в банята. Страшен кеф е всяка нощ към 4 да ме буди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар