Ето че минаха 3 дни и дойде време за доктор. Кучето трябва да е жизнерадостно, да яде с апетит и да е спокойно преди инжекцията. Задължително трябва да се премери температурата му, дали не е болно, защото има голям шанс ваксината да не подейства.
Малко ми беше притеснено, че трябва да го заведа сам пеш до клиниката, не знаех какво ще прави изпът. Намерих една чантичка за носене през врата и я взех за всеки случай. Взех го на ръце и тръгнахме. Рекси гледаше с огромен интерес всичко - нито асансьора го уплаши, нито съседите отвън, които му се радваха(отдалече). Тръгнах бавно, защото главицата се клатеше върху тънкото вратле, сякаш то ще се скъса всеки момент. Ветеринаря беше на 10 мин. път. Минавах през градинки, за да не се стряска от хора и коли, но се оказа, че колите и камионите не го впечатляват. Но едно момиче мина до мен и му се зарадва, като близостта й го уплаши и той тръгна да се катери. Успокоих го и това беше най-голямото му вълнение за разходката. Ветеринарката го премери - 620 грама и му боцна термометъра в дупето. Аз го държах, защото му стана некомфортно, но преживя и това - 38,2 градуса. Рекс нито трепери нито скимтя. Човекът, който ми го продаде ми каза, че го е обезпаразитил с Drontal puppy, но ние решихме да му дадем пак за всеки случай. Цокна малко насилствено, но не повърна нищо. Държа се мъжки през цялото време. По пътя обратно даже поспа. Интересно е, че нито котки, кучета или птици не му привличаха вниманието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар