Със сламките нямаше как да се задоволи, а пък обувката му беше нещо голяма. На 7-8 ден майка ми дойде и му донесе пръчката от кожа и това беше новата му любима играчка. Гризкаше я с кеф, но обожава да му я държиш с ръка да си чеше задните зъби.
Така вече имахме минути спокойствие - седеше в скута и дъвчеше кротко.
От началото още, кутрето постоянно изисква внимание от нас, не се
отделяше на повече от метър. После му взехме един гумен лъв, който в началото не му харесваше, даже
го плашеше. Може би защото бяха с почти еднакъв размер. В последствие ми
дойде идеята да му вържа клечка на една връзка и да го разхождам, като я
захапе. То пък се оказа, че връвта му е по интересна. И почти като
голям пес почна да клати глава в опит да я разкъса. Даже 2-3 пъти
изръмжа!
 |
| Близо до моя крак |
 |
| Айде дай манджа |
 |
| С лъвчо |
В последствие към 15-16 ден вече бяхме заякнали и лъвът стана обект на интерес и битки. А от обувката беше останала само подметката. Като вече заякнало куче, влачиме чинийката си, кърпи, лъва и клечки напред назад. Сам се забавлява и ни дава минутки на отдих.
 |
| Лоша връв |
Няма коментари:
Публикуване на коментар