Минаха се вече към 5 месеца, откакто сме заедно и лека-полека свикнахме! Но се оказа, че да имаш куче(тип компаньон) не е толкова лесно. Животът ни се промени заради него, като имаше моменти, в които леко съжалявахме, че не си взехме котка - но те отминаха. Кучето е почти като детето, тренира те за големия момент с пълна сила. Къса ти нервите на 110 процента, притеснява те с болежките си, радва те с растежа си. В нашия случай имаше още една малка изненада - не сме точно пинчер. Не съм си правил илюзии, че ще имаме чистокръвно животно, но даже и не приличаме. Нещо като по-едро чихуахуа с дълги крака сме. Но няма значение - поне размера ни е сравнително малък - на 5 месеца сме около 3 кила.
Не съм писал отдавна, тъй че нещата се разминават с точните дати, но ще се постарая да опиша всичко. Но един съвет - ако искаш да гледаш кутрето добре - приготви се за МНОГО трудности!
Няма коментари:
Публикуване на коментар