Първите дни

   И така, нощта мина, Рекс спа при нас. Будехме се на 3 часа и го сваляхме да пика и ака. Не знам как и ние се будихме, но факт беше, че първата нощ успя да ака само веднъж по кревата. През деня останах сам с него и взаимно се разучавахме. Направи ми впечатление, че животното ходеше разкрачено със задните крака, както и че от време на време си удряше леко главата в разни предмети. Ходеше леко неориентирано и нестабилно. Ветеринарката каза, че щом е живял в клетка е нормално и му трябва движение. За щастие се оказа права, като наистина  походката му се оправи! Придобихме някаква нормална стойка и вече главата не му тежеше толкова. В началото не се отделяше от мене, оглеждаше се сядаше ми по краката, опитваше се леко да ми похапва пръстите. Понеже нямахме играчки взех сламки и му сглобих нещо като кокал. Хареса му и известно време си ги дъвчеше. Като се умореше искаше да го взема и да заспи. Преди да затвори очи, като мижащо китайче, започваше да се облизва и преглъща. Може би рефлекс от сукането. 10 дена по-късно пак го прави, но рядко. Трудно заспива, като предпочита да съм близо до него, но без да го гледам в очите, защото става неспокоен. Ако чуе силен звук веднага скача и тръгвада ме търси.
  Рампата за кревата ни му беше сравнително стръмна и се хлъзгаше, та сложих една фланелка отгоре, да има за какво да се държи. Доста несигурен става като е под наклон и нерядко се търкулваше, за щастие без да се удари. Това бяха сигнали, че още не му е време да се качва на кревата! За да се катери ползваше ноктите си, които бяха същински малки остриета! Направо не мога да повярвам, все едно беше котка, с тях се захваща, дърпа ми пръста или играчката. Като ходи по мене ме боцка като с иглички.
  Та на втората и третата вечер излязоха налице проблемите. Понеже бяхме недоспали не го усетихме, като се събуди и воала - и пико и ако в кревата. Не сме му се карали, защото беше свършил отдавна белята, но това трябваше да ни алармира, че тук не е добро място за него! Но толкова малък и сладък е, че се подлъгвахме да го оставяме за малко при нас и неволно заспивахме. 2-3 пъти успя да слезе по рампата, но слизането му беше в пъти по-трудно от качването. Тъкмо се бяхме зарадвали, че ще ходи на земята, когато той се отказа и пак почна да тори чаршафите. И също ги поливаше. Абе рай!

Сладко спиме на чаршафа

И на мама на пижамата

Но не това беше причината да спрем да го качваме. Един път, докато ми дъвчеше фланелката, до ръба, се изхлъзга и тупна долу. Втория път сам скочи и за малко не си счупи гръдния кош. Третия път пак се изтъркули, но го заболя и заквича. Кревата е нисък, но решихме, че повече без да е под пряк контрол няма да стъпи там. Поне докато не се научи да слиза и да се качва сам.