Гърция

   Събрахме багажа и рано сутринта се натоварихме на колата. На Рекси му харесваше в нея, не се притесняваше грам. От няколко дни го свиквахме с нагръдник и да го водим с каишка. Драпаше се от време на време, но не се противеше много. Първите два часа трябваше да му даваме да дъвче един кожен кокал, щото не спираше да се разхожда из колата. След това заспа и така се возихме бая време.

На задната седалка

 Не е пикал, нито акал вътре, което ни радваше. На границата го пуснах да се разтъпче малко, като му беше странно, че не го държим в ръце вече. Изяде една кучешка наденица и пак заспа . Наближихме хотела и с радост видяхме, че имаше голям двор. Кучета нямаше, само котки. И ето - Рекс е развързан на поляната. Падна едно тичане, душене и радост!

FREEDOM

   Не можехме да повярваме как за тия 4 дни това куче порасна. Тичаше постоянно, ядеше трева и гонеше насекомите. Също се оказа, че знае, че котките трябва да се ядат. За пръв път почна да лае по-сериозно и да се стървясва. За малко едната котка да остане без опашка. Кучо спеше в скута ми, а котето мина покрай нас с вирната опашка да проси ядене. В тоя момент нашия се събуди, видя опашката и се пресегна да я захапе. Добре, че го усетих, та го дръпнах и зъбите му изчаткаха на сантиметър от опашката. От постоянното тичане по цимента около хотела ноктаците му се изпилиха доста, което беше чудесно. Възглавничките му се издуха, а мускулите се втвърдиха. Просто го виждахме как се развива с минути. Оказа се, че много обича хора, скачаше и ближеше гостите и с удоволствие даваше да го галят и да си играят. Ако някой обаче повишеше рязко тон или се появеше бързо пред него се стряскаше.
   От постоянното ядене на треви, а и на всякакви други неща през цялата почивка повръщаше някъде към 3-4 часа през ноща. Но вече беше над кило и половина, та не се притеснихме много. Хубавото е, че с всеки ден намаляваше безразборното смукане на боклуци по земята. Направо не е за вярване какво прави - като прахосмукачка. Дъвчеше камъни по плажа и паднали маслини!Беше адски енергичен и почти не спеше през деня. А цялата тази изхабена енергия, пък позволяваше на нас да спим през нощта. Като изключим повръщането, защото беше шумно.
   Водихме го на плаж - седеше любопитен под чадъра и ровеше дупки, хвърляйки пясък върху нас. Не се плашеше от водата, но не е скачал сам да плува. А и ние не бихме го пуснали, защото ни казаха, да минат поне 14 дни от ваксината. Тук прибързахме, но нямахме избор - оставихме му само 2 дни да изгради имунитет, а трябват две седмици!

Аз съм нудист

Наблюдател

   За щастие имахме възможност да го срещнем с друго малко куче - 10 месечната Марси. Милия не знаеше какво да прави. А тя се закачаше с него - минаваше му пред муцуната и хукваше стремглаво. И той по нея, но като я настигнеше само се буташе, без дори да я подуши. Преди да го отвържем пробвахме да ги доближим, но той се скъсваше от лай. Така и не го научихме, че трябва да си душат задниците. Нито имаше от кой да види, че трябва да вдига крак като пика. За жалост, пак си вършеше работата вътре, макар, че и навън, но за него нямаше значение. Не знам как ще го научим.

Малко на дюшека

ЗАКУСКААА

   Правихме си барбекю и видяхме колко лаком е. Милият само като видеше масата и трепереше като трепетлика! Не от студ, а от лакомия! А като го преместехме спираше.




 За жалост дойде денят да си тръгваме. Проспа целия път до дома, което беше по-добре за нас.