Манджа

   В началото го хранехме с Хилс малки гранули, но вносителя фалира и трябваше да избирам друго. Минахме на Орижен големи гранули, зашото това е най-качествената храна, която намерих. Малко му беше тегаво, защото Хилса го гълташе, а Орижена трябва да го дъвче. лошото беше, че акото му малко се е размекнало. После нощно време почна да ми се катери по главата и да нервничи. Будеше ме с мляскане и хълцане. Оказа се, че има киселини. Милото животно, беше много тъжен. Почнах да му давам нощес по малко хляб със сода. Милия като видеше хляба го гълташе, като невидял. В този период му давахме и от нашата храна, та ни отне малко време да разберем от какво е. Оказа се, че е от Орижена, което беше разочарование, защото това е доста висок клас храна. Предполага се, че е от сьомгата в нея. Не знам дали някога сте опитвали кучешка храна, но Орижена има МНОГО силен вкус, направо от една гранула ти става лошо. Та реших да я сменя с Арден Гранж, единствената друга храна висок клас, която намерих. Отидох в магазина и пробвах как е на вкус - беше с пилешко и не беше толкова ужасна. Самите гранули са малки, но ми се струват малко по-нисък клас от Орижена. Важното, е че с киселините приключихме. Не знам дали от храната или от калция, но ушите ни вече са изправени и не клепват!

Болежки (Не се САМОЛЕКУВАЙТЕ)

   Моля, не се лекувайте както нас, а отидете на ветеринар - вашият случай може да е                                                                   РАЗЛИЧЕН!
     Яйцето ни не се спусна долу, та ще трябва операцийка малко по-нататък.
  Случи се да го простудим (незнайно как)! Биха му инжекции, щото имаше и температура (3 дни поред), после пихме и Студал (10х2 по една кафена лъжица), щото кашляше като пиеше вода. И това отмина, макар че пак кашля(рядко), но му даваме сиропа.
  Другото което е, че се появи някакво бяло-зеленикаво течение от пениса. Някъде около 1-2 капки си седят на върха му. Течността е гъста, без мирис. Заведохме го и ни дадоха един антибиотик  в спринцовка (дето седи в хладилник) и казаха да го промиваме с риванол (инжектираме 1 кубик в пениса през дупката - без игла естествено), след това пръсваме малко антибиотик - 2 пъти дневно - 7 дни. В началото имаше ефект, спря за около седмица, но пак се появи (макар сравнително рядко). Пуснахме му микробиология, но не откриха бактерии. По-лошото е, че му набиха една инжекция, да пробват дали не са гъби и му се появи огромна буца на това място. Не давайте да ви бият ей така инжекции! Около месец го мазахме със салицилов спирт (което не помагаше май), докато спадне. Абе трагедия.
   Около 5 месец почнаха яко да падат зъбите. Трябва да се внимава да не направи 2 реда зъби, че се махат от доктор. Яко виси на кърпа или на някоя играчка, та ще видим. обикновено ги гълта, ама успяхме да вземем няколко. Лошото е, че докато дъвче играчките оставя кръв по тях.

Първите разходки и опити за тоалетна навънка

   Направо започвам с края - ми не ще навънка да дриска и пика. К'во ли не правихме - тъпкахме го с ядене, масажирахме му корема, седяхме по 2 часа - не, не и не! Единствено души напред-назад, обикаля и яде всякакви боклуци. Ей богу, даваме му двойна порция преди да излезнем и пак яде някакви гадости по полянките. Ужас! Както ида е...
   От малък го приучавам да ходи без повод в градинката. В началото(около месец) беше много трудно. Тичаше по хората - на някои скачаше да се радва, на някои лазеше в краката. От време на време щипваше нанякъде и трябваше да го гоня. Като го водехме сред хора с нагръдника се дърпаше много, ходеше на 2 крака и въобще не слушаше. и щем-нещем взехме каишка. Кофти ни беше , но имаше резултат. В началото се бореше, но после свикна. Не стана перфектното куче, но поне може да го усмириш по-лесно. След около месец всекидневни разходки свикна да не обръща внимание на хората около него и да не ги преследва. След около 2 месеца почна и да слуша, като го викаме и да не се отделя много от нас. Като сменим обстановката, не винаги ни се получава, но напредваме! Спря да яде всяка трева, която види, както и да яде абсолютно всичко, което намери (само сладкото и месо не ще да спре)!
   С кучетата е малко по-сложно. Първите дни се радваше на всяко куче и отиваше при него. Уличните бягаха, домашните му ръмжаха. Намерих една голяма черна женска, която не беше много зла, но не обичаше да и се нарушава спокойствието. Видях, че няма да го удави и го пуснах свободно, два -три пъти го събори на земята, но без да го хапе - само му ръмжеше. А нашия не си взима поука! Хич не му пукаше - тичаше напред -назад и се радваше на всички. Но лека - полека се опитваше да доминира. Един дакел го подгони - не толкова да го хапе отколкото да се перчи. Нашия щипна към улицата, заобиколи блока и влязоха в един вход. беше голямо шоу - аз и стопаните му тичаме като обезумели и гониме двете джавкащи псета около блока. Та настигам ги аз и почвам да говоря на дакела (бях му чул името сред виковете) и той тръгна да се прибира (стопанката беше една бабка и беше изостанала назад). Тя тръгна да го връзва и да му се кара, а аз и казах да не се притеснява толкова, че нищо не е станало. И нашия като се появи изневиделица, като почна да лае и да се репчи, дойдоха хора от блока да видят какво става! Голямо шоу! Наскоро имаше среща с една добродушна болонка, но нещо не му се понрави и изглеждаше доста злобен. За жалост още не знае, че трябва да дава да му душат дупарата, както и той да прави същото. Не се научи да пикае навънка, както и да вдига крак.
   Другия момент е, че върши всичко вкъщи. Пробвахме с потупване, с триене в пикнята, с някакъв спрей, но нищо не помага. обособи си няколко зони и си върши работата там. Един - два пъти вдигна крак на стената, но линчуването му се размина. Приучаваме го да ходи в тоалетната, но рядко го прави сам. Като го видиме, че се гласи да прави нещо, само му казваме да тръгва с нас към банята и готово. С времето свикна да ни слуша и не се налага прилагане на сила. Просто идва, върти се малко и готово. Обикновено получава малко храна като награда. Вечер към 12 ходиме и после към 4 сутринта се будя като скочи на земята и го водя в банята. Страшен кеф е всяка нощ към 4 да ме буди!

Какво се оказа всъщност...

   Минаха се вече към 5 месеца, откакто сме заедно и лека-полека свикнахме!  Но се оказа, че да имаш куче(тип компаньон) не е толкова лесно. Животът ни се промени заради него, като имаше моменти, в които леко съжалявахме, че не си взехме котка - но те отминаха. Кучето е почти като детето, тренира те за големия момент с пълна сила. Къса ти нервите на 110 процента, притеснява те с болежките си, радва те с растежа си. В нашия случай имаше още една малка изненада - не сме точно пинчер. Не съм си правил илюзии, че ще имаме чистокръвно животно, но даже и не приличаме. Нещо като по-едро чихуахуа с дълги крака сме. Но няма значение - поне размера ни е сравнително малък - на 5 месеца сме около 3 кила.
    Не съм писал отдавна, тъй че нещата се разминават с точните дати, но ще се постарая да опиша всичко. Но един съвет - ако искаш да гледаш кутрето добре - приготви се за МНОГО трудности!

Първа разходка около блока и правото ухо

   Малко след като се прибрахме от Гърция отидохме до къщата ни. Там се срещна с бойните ни котки и се оказа, че не е чак такъв тарикат. В първия момент дори го стреснаха. После им се отплати с лай. За 2-3 дни се научи да лае продължително и пискливо. Лая много, докато гледахме Вип Брадър - изглежда не му хареса нещо. Една хубава сутрин се събудихме и чудо - едното ушо пак беше право нагоре. Клепваше от време на време, но надежда има. Та на обяд му сложих каишката и айде зад блока. Не искаше да влезе доброволно в асансьора, та се наложи малък тласък с крак. Доста колеблив беше отвън, трепереше яко, но му беше интересно. Бяхме зад блока, когато реши, че не му се седи повече и ме задърпа нанякъде. Много ме учуди, че ме закара до входната врата, като само веднъж е виждал пътя, по който минахме, а вървеше сигурно, все едно е минавал хиляди пъти. Измихме лапите, хапнахме и всичко мина добре!

Гърция

   Събрахме багажа и рано сутринта се натоварихме на колата. На Рекси му харесваше в нея, не се притесняваше грам. От няколко дни го свиквахме с нагръдник и да го водим с каишка. Драпаше се от време на време, но не се противеше много. Първите два часа трябваше да му даваме да дъвче един кожен кокал, щото не спираше да се разхожда из колата. След това заспа и така се возихме бая време.

На задната седалка

 Не е пикал, нито акал вътре, което ни радваше. На границата го пуснах да се разтъпче малко, като му беше странно, че не го държим в ръце вече. Изяде една кучешка наденица и пак заспа . Наближихме хотела и с радост видяхме, че имаше голям двор. Кучета нямаше, само котки. И ето - Рекс е развързан на поляната. Падна едно тичане, душене и радост!

FREEDOM

   Не можехме да повярваме как за тия 4 дни това куче порасна. Тичаше постоянно, ядеше трева и гонеше насекомите. Също се оказа, че знае, че котките трябва да се ядат. За пръв път почна да лае по-сериозно и да се стървясва. За малко едната котка да остане без опашка. Кучо спеше в скута ми, а котето мина покрай нас с вирната опашка да проси ядене. В тоя момент нашия се събуди, видя опашката и се пресегна да я захапе. Добре, че го усетих, та го дръпнах и зъбите му изчаткаха на сантиметър от опашката. От постоянното тичане по цимента около хотела ноктаците му се изпилиха доста, което беше чудесно. Възглавничките му се издуха, а мускулите се втвърдиха. Просто го виждахме как се развива с минути. Оказа се, че много обича хора, скачаше и ближеше гостите и с удоволствие даваше да го галят и да си играят. Ако някой обаче повишеше рязко тон или се появеше бързо пред него се стряскаше.
   От постоянното ядене на треви, а и на всякакви други неща през цялата почивка повръщаше някъде към 3-4 часа през ноща. Но вече беше над кило и половина, та не се притеснихме много. Хубавото е, че с всеки ден намаляваше безразборното смукане на боклуци по земята. Направо не е за вярване какво прави - като прахосмукачка. Дъвчеше камъни по плажа и паднали маслини!Беше адски енергичен и почти не спеше през деня. А цялата тази изхабена енергия, пък позволяваше на нас да спим през нощта. Като изключим повръщането, защото беше шумно.
   Водихме го на плаж - седеше любопитен под чадъра и ровеше дупки, хвърляйки пясък върху нас. Не се плашеше от водата, но не е скачал сам да плува. А и ние не бихме го пуснали, защото ни казаха, да минат поне 14 дни от ваксината. Тук прибързахме, но нямахме избор - оставихме му само 2 дни да изгради имунитет, а трябват две седмици!

Аз съм нудист

Наблюдател

   За щастие имахме възможност да го срещнем с друго малко куче - 10 месечната Марси. Милия не знаеше какво да прави. А тя се закачаше с него - минаваше му пред муцуната и хукваше стремглаво. И той по нея, но като я настигнеше само се буташе, без дори да я подуши. Преди да го отвържем пробвахме да ги доближим, но той се скъсваше от лай. Така и не го научихме, че трябва да си душат задниците. Нито имаше от кой да види, че трябва да вдига крак като пика. За жалост, пак си вършеше работата вътре, макар, че и навън, но за него нямаше значение. Не знам как ще го научим.

Малко на дюшека

ЗАКУСКААА

   Правихме си барбекю и видяхме колко лаком е. Милият само като видеше масата и трепереше като трепетлика! Не от студ, а от лакомия! А като го преместехме спираше.




 За жалост дойде денят да си тръгваме. Проспа целия път до дома, което беше по-добре за нас.

Трета ваксина и три пъти до доктора в един ден

   Сигурно Рекси си е помислил:
 - По дяволите, тия са луди! Утрото беше приятно - станахме, хапнахме и хората ме взеха на ръце, за да излезем. Нищо особено - разнасят ме постоянно насам-натам, но защо не ми дават да ходя сам? Качихме се в голямата кутия(колата) и запрашихме на някъде. Слизайки видях онова зловещо място - ветеринарната клиника! Имаше друго куче преди нас и позачакахме малко. Както винаги всички ми се радват, макар че се плаша на моменти.
   Докторката го взе, поразгледа го и извади спринцовката - беше по-пълна от друг път - имаше 2 шишенца течност. Този път го инжектира по-назад, първите 2 бяха зад плешките, тая беше над корема отстрани до гръбнака. Първото нещо, което ни направи впечатление е, че се получи подутина на мястото на ваксината. Доста голяма и мека, като при допир не го болеше. Било нормално, щяло по-късно да спадне. Докторката му даде някаква наденичка, която уж била вечна, за да го успокои,. За около 30 секунди вече я нямаше. Бая се зачуди и ни каза, че големите кучета я ядяли по 15 мин. Прибрахме го и зачакахме.
   Минаха се два-три часа и нещо не ни харесваше. Стана един муден и сънлив. Даже не се интересуваше когато отивахме към кухнята, а обикновено полудява при такова нещо. Обаче след ваксината 2-3 пъти изскимтя пред да заспи, което не ни хареса. Попринцип знаеме, че ако кучето не е ведро и игриво има проблем...
 - Много ми се спеше цял следобяд. Изведнъж пак ме грабнаха и айде в клиниката. Какво им става, та само ме водят тука?
  Оказа се, че понеже ваксината била за много болести, това го изтощавало и трябвало да спи. Нормално било, понеже сме малки като размер да ни е тежко в тия моменти. Бяхме решили да го водим в Гърция след 2 дни и искахме всичко да е наред. Бяхме забравили обаче паспорта, а трябвало нещо да се подпечатва, та решихме да се върнем по-късно, за да го оправим (без Рекс). Прибрахме се.
 - Стана привечер и вече не ми се спеше. Но нещо пак стана - гледаха ме и ме пипаха отстрани и нещо говореха. И айде пак при ветеринаря! Айде стига, вие луди ли сте? Нещо не е наред тука!!!
  Занесохме паспорта и изненада. Беше  друга докторка, която ни каза, че е рисковано да минем границата без чип и ваксина за бяс.  Ваксината не я бихме, щото сме малки, ама за чипа ставахме. Бегом до вкъщи да вземем кутрето. И айде - за трети път днеска при доктора. Леле като извади тая ОГРОМНА игла направо ни стана лошо. То беше цяла тръба - нали чипа е колкото оризово зрънце. Квича малко, ама и това мина. В последствие отока от ваксината спадна - на следващия ден нямаше вече. Чипа не се напипва.Тежък ден беше.