Тук ще опиша избора и грижите за моя пинчер

понеделник, 17 септември 2012 г.

Първа разходка около блока и правото ухо

   Малко след като се прибрахме от Гърция отидохме до къщата ни. Там се срещна с бойните ни котки и се оказа, че не е чак такъв тарикат. В първия момент дори го стреснаха. После им се отплати с лай. За 2-3 дни се научи да лае продължително и пискливо. Лая много, докато гледахме Вип Брадър - изглежда не му хареса нещо. Една хубава сутрин се събудихме и чудо - едното ушо пак беше право нагоре. Клепваше от време на време, но надежда има. Та на обяд му сложих каишката и айде зад блока. Не искаше да влезе доброволно в асансьора, та се наложи малък тласък с крак. Доста колеблив беше отвън, трепереше яко, но му беше интересно. Бяхме зад блока, когато реши, че не му се седи повече и ме задърпа нанякъде. Много ме учуди, че ме закара до входната врата, като само веднъж е виждал пътя, по който минахме, а вървеше сигурно, все едно е минавал хиляди пъти. Измихме лапите, хапнахме и всичко мина добре!

Гърция

   Събрахме багажа и рано сутринта се натоварихме на колата. На Рекси му харесваше в нея, не се притесняваше грам. От няколко дни го свиквахме с нагръдник и да го водим с каишка. Драпаше се от време на време, но не се противеше много. Първите два часа трябваше да му даваме да дъвче един кожен кокал, щото не спираше да се разхожда из колата. След това заспа и така се возихме бая време.
На задната седалка
 Не е пикал, нито акал вътре, което ни радваше. На границата го пуснах да се разтъпче малко, като му беше странно, че не го държим в ръце вече. Изяде една кучешка наденица и пак заспа . Наближихме хотела и с радост видяхме, че имаше голям двор. Кучета нямаше, само котки. И ето - Рекс е развързан на поляната. Падна едно тичане, душене и радост!
FREEDOM
   Не можехме да повярваме как за тия 4 дни това куче порасна. Тичаше постоянно, ядеше трева и гонеше насекомите. Също се оказа, че знае, че котките трябва да се ядат. За пръв път почна да лае по-сериозно и да се стървясва. За малко едната котка да остане без опашка. Кучо спеше в скута ми, а котето мина покрай нас с вирната опашка да проси ядене. В тоя момент нашия се събуди, видя опашката и се пресегна да я захапе. Добре, че го усетих, та го дръпнах и зъбите му изчаткаха на сантиметър от опашката. От постоянното тичане по цимента около хотела ноктаците му се изпилиха доста, което беше чудесно. Възглавничките му се издуха, а мускулите се втвърдиха. Просто го виждахме как се развива с минути. Оказа се, че много обича хора, скачаше и ближеше гостите и с удоволствие даваше да го галят и да си играят. Ако някой обаче повишеше рязко тон или се появеше бързо пред него се стряскаше.
   От постоянното ядене на треви, а и на всякакви други неща през цялата почивка повръщаше някъде към 3-4 часа през ноща. Но вече беше над кило и половина, та не се притеснихме много. Хубавото е, че с всеки ден намаляваше безразборното смукане на боклуци по земята. Направо не е за вярване какво прави - като прахосмукачка. Дъвчеше камъни по плажа и паднали маслини!Беше адски енергичен и почти не спеше през деня. А цялата тази изхабена енергия, пък позволяваше на нас да спим през нощта. Като изключим повръщането, защото беше шумно.
   Водихме го на плаж - седеше любопитен под чадъра и ровеше дупки, хвърляйки пясък върху нас. Не се плашеше от водата, но не е скачал сам да плува. А и ние не бихме го пуснали, защото ни казаха, да минат поне 14 дни от ваксината. Тук прибързахме, но нямахме избор - оставихме му само 2 дни да изгради имунитет, а трябват две седмици!
Аз съм нудист
Наблюдател
   За щастие имахме възможност да го срещнем с друго малко куче - 10 месечната Марси. Милия не знаеше какво да прави. А тя се закачаше с него - минаваше му пред муцуната и хукваше стремглаво. И той по нея, но като я настигнеше само се буташе, без дори да я подуши. Преди да го отвържем пробвахме да ги доближим, но той се скъсваше от лай. Така и не го научихме, че трябва да си душат задниците. Нито имаше от кой да види, че трябва да вдига крак като пика. За жалост, пак си вършеше работата вътре, макар, че и навън, но за него нямаше значение. Не знам как ще го научим.

Малко на дюшека
ЗАКУСКААА
   Правихме си барбекю и видяхме колко лаком е. Милият само като видеше масата и трепереше като трепетлика! Не от студ, а от лакомия! А като го преместехме спираше.




 За жалост дойде денят да си тръгваме. Проспа целия път до дома, което беше по-добре за нас.

Трета ваксина и три пъти до доктора в един ден

   Сигурно Рекси си е помислил:
 - По дяволите, тия са луди! Утрото беше приятно - станахме, хапнахме и хората ме взеха на ръце, за да излезем. Нищо особено - разнасят ме постоянно насам-натам, но защо не ми дават да ходя сам? Качихме се в голямата кутия(колата) и запрашихме на някъде. Слизайки видях онова зловещо място - ветеринарната клиника! Имаше друго куче преди нас и позачакахме малко. Както винаги всички ми се радват, макар че се плаша на моменти.
   Докторката го взе, поразгледа го и извади спринцовката - беше по-пълна от друг път - имаше 2 шишенца течност. Този път го инжектира по-назад, първите 2 бяха зад плешките, тая беше над корема отстрани до гръбнака. Първото нещо, което ни направи впечатление е, че се получи подутина на мястото на ваксината. Доста голяма и мека, като при допир не го болеше. Било нормално, щяло по-късно да спадне. Докторката му даде някаква наденичка, която уж била вечна, за да го успокои,. За около 30 секунди вече я нямаше. Бая се зачуди и ни каза, че големите кучета я ядяли по 15 мин. Прибрахме го и зачакахме.
   Минаха се два-три часа и нещо не ни харесваше. Стана един муден и сънлив. Даже не се интересуваше когато отивахме към кухнята, а обикновено полудява при такова нещо. Обаче след ваксината 2-3 пъти изскимтя пред да заспи, което не ни хареса. Попринцип знаеме, че ако кучето не е ведро и игриво има проблем...
 - Много ми се спеше цял следобяд. Изведнъж пак ме грабнаха и айде в клиниката. Какво им става, та само ме водят тука?
  Оказа се, че понеже ваксината била за много болести, това го изтощавало и трябвало да спи. Нормално било, понеже сме малки като размер да ни е тежко в тия моменти. Бяхме решили да го водим в Гърция след 2 дни и искахме всичко да е наред. Бяхме забравили обаче паспорта, а трябвало нещо да се подпечатва, та решихме да се върнем по-късно, за да го оправим (без Рекс). Прибрахме се.
 - Стана привечер и вече не ми се спеше. Но нещо пак стана - гледаха ме и ме пипаха отстрани и нещо говореха. И айде пак при ветеринаря! Айде стига, вие луди ли сте? Нещо не е наред тука!!!
  Занесохме паспорта и изненада. Беше  друга докторка, която ни каза, че е рисковано да минем границата без чип и ваксина за бяс.  Ваксината не я бихме, щото сме малки, ама за чипа ставахме. Бегом до вкъщи да вземем кутрето. И айде - за трети път днеска при доктора. Леле като извади тая ОГРОМНА игла направо ни стана лошо. То беше цяла тръба - нали чипа е колкото оризово зрънце. Квича малко, ама и това мина. В последствие отока от ваксината спадна - на следващия ден нямаше вече. Чипа не се напипва.Тежък ден беше.

сряда, 12 септември 2012 г.

Някои изводи след третия месец

   Вече мина месец, откакто го имаме и е време да споделя някои важни неща:
1. Взехме го 620 грама, след 1 месец беше 1460. Кучето не беше хранено достатъчно. А не е като да не е лаком. Добре, че се поинтересувах каква е дажбата според Hill's , та да му сменим диетата.Докторката му дръпна кожата на гръбнака и потвърди, че е хилав.
2. Гъбите - ако бяхме се вгледали в другите кучета, щяхме да видим, че тяхната козина е по-гъста и нямат плешиво.
3. Малките кучета често имат един тестис
4. Изправените уши също клепват
5. Често се случва да глътне косъм, който трябва да се извади от нас(гнусно)!
6. В началото пикаеше, където е вестника, после вестника беше където кучето пикаеше. За жалост ползваше и леглото и дрехите на жена ми, та се наложи да спи няколко дни на земята. Взехме му одеалце, постлахме го в кашон и ще неще спеше долу. Затваряхме всички прозорци, да не става течение(добре че нощеска беше само 26 градуса)! Сам не можеше да скача от кревата, а много трудно го приспивахме, та се принудихме да измислим компромисен вариант. Направих му пак рампа( първата не я ползваше много) и насила го карах да се качва и слиза.С тоалетната е трудно.
5. Много свикна с присъствието ни и дори единия да се отдели извън апартамента или колата скимти.
 Трудно е с малко куче, да му се не види!

Клепоух и еднотопчест

   Не стига, че гъбясахме, а и ушите ни клепнаха. Имах рожден ден и поканих няколко човека у нас( да не остава сам вечерта). Рекс беше много щастлив, всички му се радваха и за награда получиха драскотини по краката. Седяхме към 3 часа, като той не се спираше да подскача насам - натам. Но се уморяваше и дремваше за по 5 мин. След всяко събуждане ушите му леко клепваха. И друг път ни се е случвало да му клепнат за малко, та е ни направи впечатление. Но на другия ден - УЖАС, бяхме клепоухи. Точно през средата на ушите!
  Преди това, докато го оглеждахме видяхме, че кучето има само един тестис. Не го бяхме забелязали, защото той се вижда само в определени пози на тялото. Това беше ужасна седмица - гъби, клепнали уши и едно яйце. Айде пак при доктора! За ушите ни успокоиха, че понеже растял бързо и му трябва допълнително калции. Дадоха ни някакви таблетки, които трябваше да делим на пет части и да пием пет пъти седмично(с два дни почивка). За топчето, ако не се спусне до четвъртия месец, по-добре е да се отстрани хирургически, щото става на тумор след време. Имаме още месец, та да но се оправи. Било често срещано при малките кучета. Друсаме го, дано помогне, но няма резултат досега.

След гъбични дни

   Бяхме потресени, като разбрахме, че сме взели звяра с гъбички, без дори да разберем! Мислехме, че темето му е леко прошарено, защото е бебе. В последствие се появи една линия от главата чак до опашката, като на плешките ставаше триъгълник. Гледахме и не вярвахме на очите си. Та приятелката ми взе шампоана и хайде с кучо в банята. Отдавна проявяваше признаци, че обича водата и гледаше как се пълни легена без страх. Кацнахме го вътре, за да се намокри и като го извади Рекс започна да припка из банята щастлив. Насапуниса го, като внимаваше да не влезе нищо в ушаците, щото проблем. Натърка му леко плешивото на главата и го оставихме така. Пише, че трябват 10 минути, ама той почна да трепери и не можехме да го хванеме, щото беше хлъзгав от шампоана. След 2-3 минути го сложихме пак в легена и двамата го изплакнахме. После под мивката го поизплакнахме, щото водата в легена беше мръсна и яко космясала. Направо не ми се вярваше, че това куче ще има пак козина. Два пъти седмична трябва да се прави това упражнение, за да има ефект. Не ми се вярваше, защото четох в нета ужасни неща за тия гъби, но решихме да се пробваме. Факт е обаче, че на третото къпане вече имахме козинка на плешивото а на шестото вече нямаше плешиво, само едно малко кръгче на темето, което най вероятно си му е така. Водата в легена вече нямаше косми и ние бяхме много щастливи и с лъскава и хубава четина. Вече станахме на 3 месеца и козината не беше вече пухена, а твърда.