Втора ваксина и гъбички

   Дойде денят за втората ваксина. Предишните 2-3 дни ни направи впечатление, че има нещо като леко оплешивяване по гърба. Отидохме при ветеринарката и изненада - имаме някакви гъбички. Заради ваксината ни дадоха само шампоан - MEDIVET, който ако не помогне - трябват изследвания. Милото кутре, как му е опадала козинката. Иначе е много игрив и няма проблеми с апетита - вече е малко над кило.

Хигиена

Предна лапа

Задна лапа

   Понеже не може да го къпем преди третата ваксина, а и не се препоръчва честото миене му взехме кучешки кърпички. Мием го веднъж дневно, като упражнението е с повишена трудност. Кърпата е зъл враг, който трябва да бъде разкъсан. Освен това му купихме и пила за малките остри ноктета. Което всъщност не помогна много. На помощ дойде пръчката, без която пиленето беше невъзможно. Попиваме капките от пишока с тоалетна хартия, като по някой път и забърсваме дупето след ако. Ако го изпуснем да излезе, докато се прибираме, мием лапките на чешмата(харесва му). Очичките текат от време на време и бършем с мека кърпа(също голям наш враг). В ушите не бъркаме. Беше глътнал дълъг косъм, който не можеше да извади сам(от дупето). Та се наложи малка асистенция.

Подготовка за излизане, колата и в къщата

Битката е жестока

   Решихме един хубав ден да отидем до къщата ни с новата кола и Рекси. Щеше да е трудно, защото пак трябваше да го носим на ръце, но решихме да пробваме. Пробвахме да му сложим някакъв нагръдник, но се оказа прекалено голям.

   Видяхме че смисъл няма и го натоварихме в колата. Оказа се, че няма страх от возенето, даже леко се кефи. После се оказа, че си има негово место, но не знам как ще се разберат с лакътя ми.

   Пристигнахме и се заехме с чистене. Но понеже не седеше мирен, парника ни влезе в употреба( след много миене).

Леко учуден

Спим на хлад

Враговете ни

На разходка в Банкя

Дълбоко заспали

   Решихме да го изведем до Банкя, да пийнем по едно кафе и да се приберем. През целия път дрема, в кафето не изглеждаше особено заинтересован от каквото и да е. През цялото време беше в ръцете ни, защото има само една имунизация! После му сложихме един вестник да свърши работа върху него, но нищо не стана. прибрахме се уморени вкъщи.

Играчки

   Със сламките нямаше как да се задоволи, а пък обувката му беше нещо голяма. На 7-8 ден майка ми дойде и му донесе пръчката от кожа и това беше новата му любима играчка.   Гризкаше я с кеф, но обожава да му я държиш с ръка да си чеше задните зъби. Така вече имахме минути спокойствие - седеше в скута и дъвчеше кротко. От началото още, кутрето постоянно изисква внимание от нас, не се отделяше на повече от метър. После му взехме един гумен лъв, който в началото не му харесваше, даже го плашеше. Може би защото бяха с почти еднакъв размер. В последствие ми дойде идеята да му вържа клечка на една връзка и да го разхождам, като я захапе. То пък се оказа, че връвта му е по интересна. И почти като голям пес почна да клати глава в опит да я разкъса. Даже 2-3 пъти изръмжа!

Близо до моя крак

Айде дай манджа

 С лъвчо

В последствие към 15-16 ден вече бяхме заякнали и лъвът стана обект на интерес и битки. А от обувката беше останала само подметката. Като вече заякнало куче, влачиме чинийката си, кърпи,  лъва и клечки напред назад. Сам се забавлява и ни дава минутки на отдих.

Лоша връв

Ваксината и първото оставане сам

   Ваксината беше на третия ден след обезпаразитяването. Ровичкахме в акито усилено, да търсим паразити, но за щастие се оказа, че няма нищо. Притесненията ни идваха от факта, че си влачи дупето по пода 2-3 пъти. И така, пак на ръце газ към клиниката. Кацнахме там без особени проблеми и го сложих на масата. В този момент той усети, че има нещо и почна леко да трепери. Захлупих го с длани и дойде докторката с инжекциона. Боцна го в гърба, като той се разквича точно преди да свърши течността. Гушнах го и за 4-5 секунди се успокои. Имало вероятност да го боли мястото на боцкането, но нямаше такова нещо. Беше наддал 40 грама и ветеринарката ни похвали че вече приличаме на куче(един колега ни беше казал, дали не се казва Анорекси, вместо Рекси). Прибвахме се, вече и с паспорт. Кучо нито беше омърлушен, нито пък му липсваше апетит.
   Дойде тежкия момент, в който трябваше да го оставим сам за  около 12 часа. Скрих всички кабели и монтирах камера за наблюдение да гледаме какво става. Държеше се учудващо добре, като предимно спеше.
   Обедната почивка приятелката ми се прибра и кучето й се видя омърлушено. Докторката ни беше предупредила да следим дали дриска и повръща, защото било опасно ако се разстрои повече от 1 път дневно или повръща над 3 пъти. През нощта се мъчеше да драйфа и това я принуди да тича до клиниката. Оказа се, чепросто е малко преял и най-вероятно се е превъзбудил при вида на познат човек и се е преуморил много бързо и му се е доспало. Смешно беше как това куче ни мобилизираше да се грижим за него. Та аз не ходя на доктор за себе си, пък за него търчиме и двамата!
   Обаче след тези 2 дни излезе един един проблем. Рекси просто спря да ползва вестника за тоалетна. Пикаеше и акаше доста безразборно. После 3 дни бяхме с него и максимум един път да направи нещата както трябва. Не помагаха нито караници, нито лакомства, нито нищо. В последствие към 10-11 ден се обособиха места за акане и пикаене и си действаше там, като ако сложехме вестник не го ползваше. Не повтаряше на едно място, докато не го изчистехме(нощем), през деня чистихме веднага.

Дните до ваксината

   Имахме късмет, че първата седмица бях до него постоянно. Рекс се оказа малък звяр. Като го вземем в кревата, свива големите ушаци и се втурва като стрела да дъвче ушите ни и да дърпа косите яко. Има афинитет към близане на пъпове, подмишници и всякакви потни места(както и зърна и бемки). След около 10 дни мераците му минаха, но в началото ни ближеше като близалки. Опитва се да гризка пръстите, но не трябва да му се позволява(което е много трудно). Оказа се, че харесва да дърпа дрехи и кърпи. Предположих, че го сърбят вече зъбите, затова взех 2 сламки, съединих ги и му дадох да дъвче. Имаше ефект и после му взех една обувка за кучета от кожа да си я дъвче.

Спиме изплезени 

Яко дъвкане

 Харесваше му макар и да му беше трудно и трябваше да му я държа, за да му е удобно да я ръфа.  Започна да проявява по-голяма смелост и да обикаля из апартамента сам. Почти винаги обаче идваше да пикае на вестника. Горе долу добре се справяхме.
  

Обезпаразитяване и първо излизане

   Ето че минаха 3 дни и дойде време за доктор. Кучето трябва да е жизнерадостно, да яде с апетит и да е спокойно преди инжекцията. Задължително трябва да се премери температурата му, дали не е болно, защото има голям шанс ваксината да не подейства.
   Малко ми беше притеснено, че трябва да го заведа сам пеш до клиниката, не знаех какво ще прави изпът. Намерих една чантичка за носене през врата и я взех за всеки случай. Взех го на ръце и тръгнахме. Рекси гледаше с огромен интерес всичко - нито асансьора го уплаши, нито съседите отвън, които му се радваха(отдалече). Тръгнах бавно, защото главицата се клатеше върху тънкото вратле, сякаш то ще се скъса всеки момент. Ветеринаря беше на 10 мин. път. Минавах през градинки, за да не се стряска от хора и коли, но се оказа, че колите и камионите не го впечатляват. Но едно момиче мина до мен и му се зарадва, като близостта й го уплаши и той тръгна да се катери. Успокоих го и това беше най-голямото му вълнение за разходката. Ветеринарката го премери - 620 грама и му боцна термометъра в дупето. Аз го държах, защото му стана некомфортно, но преживя и това - 38,2 градуса. Рекс нито трепери нито скимтя. Човекът, който ми го продаде ми каза, че го е обезпаразитил с Drontal puppy, но ние решихме да му дадем пак за всеки случай. Цокна малко насилствено, но не повърна нищо. Държа се мъжки през цялото време. По пътя обратно даже поспа. Интересно е, че нито котки, кучета или птици не му привличаха вниманието.

Първите дни

   И така, нощта мина, Рекс спа при нас. Будехме се на 3 часа и го сваляхме да пика и ака. Не знам как и ние се будихме, но факт беше, че първата нощ успя да ака само веднъж по кревата. През деня останах сам с него и взаимно се разучавахме. Направи ми впечатление, че животното ходеше разкрачено със задните крака, както и че от време на време си удряше леко главата в разни предмети. Ходеше леко неориентирано и нестабилно. Ветеринарката каза, че щом е живял в клетка е нормално и му трябва движение. За щастие се оказа права, като наистина  походката му се оправи! Придобихме някаква нормална стойка и вече главата не му тежеше толкова. В началото не се отделяше от мене, оглеждаше се сядаше ми по краката, опитваше се леко да ми похапва пръстите. Понеже нямахме играчки взех сламки и му сглобих нещо като кокал. Хареса му и известно време си ги дъвчеше. Като се умореше искаше да го взема и да заспи. Преди да затвори очи, като мижащо китайче, започваше да се облизва и преглъща. Може би рефлекс от сукането. 10 дена по-късно пак го прави, но рядко. Трудно заспива, като предпочита да съм близо до него, но без да го гледам в очите, защото става неспокоен. Ако чуе силен звук веднага скача и тръгвада ме търси.
  Рампата за кревата ни му беше сравнително стръмна и се хлъзгаше, та сложих една фланелка отгоре, да има за какво да се държи. Доста несигурен става като е под наклон и нерядко се търкулваше, за щастие без да се удари. Това бяха сигнали, че още не му е време да се качва на кревата! За да се катери ползваше ноктите си, които бяха същински малки остриета! Направо не мога да повярвам, все едно беше котка, с тях се захваща, дърпа ми пръста или играчката. Като ходи по мене ме боцка като с иглички.
  Та на втората и третата вечер излязоха налице проблемите. Понеже бяхме недоспали не го усетихме, като се събуди и воала - и пико и ако в кревата. Не сме му се карали, защото беше свършил отдавна белята, но това трябваше да ни алармира, че тук не е добро място за него! Но толкова малък и сладък е, че се подлъгвахме да го оставяме за малко при нас и неволно заспивахме. 2-3 пъти успя да слезе по рампата, но слизането му беше в пъти по-трудно от качването. Тъкмо се бяхме зарадвали, че ще ходи на земята, когато той се отказа и пак почна да тори чаршафите. И също ги поливаше. Абе рай!

Сладко спиме на чаршафа

И на мама на пижамата

Но не това беше причината да спрем да го качваме. Един път, докато ми дъвчеше фланелката, до ръба, се изхлъзга и тупна долу. Втория път сам скочи и за малко не си счупи гръдния кош. Третия път пак се изтъркули, но го заболя и заквича. Кревата е нисък, но решихме, че повече без да е под пряк контрол няма да стъпи там. Поне докато не се научи да слиза и да се качва сам.

Първи крачки в дома, хранене и тоалетна

   Ето ни вкъщи. По принцип не бяхме решили да взимаме, а само да гледаме. Не бяхме чистили, затова се редувахме да го държим, докато чистим. ВАЖНО е кутрето да се пази от препарати, защото е малко идиотче и постоянно пуска по един език и може да се отрови. Хората, които не го дадоха, изрично ни предупредиха да внимаваме, особено в банята да не добара някой препарат. Имахме моп на пара и с него изчистихме. След като го сложихме на земята той се поогледа тук - там и дойде при нас. Първата вече не се отделяше на повече от метър от някой.

Тук сме за първи път на пода и се мерим колко сме големи

  Сложихме му вестник, като той сам си пикаеше върху него(като го уцелеше). Дадоха ни малко храна и ни казаха да му даваме по 10 гранули три пъти дневно. Тук е първата ни грешка. Добре, че само 2 дни мъчихме животинката така.Отидох до един магазин, който е сравнително скъп и има богат избор и там ми препоръчаха Hill's Mini Puppy като много добра храна, пък и разликата с Роял беше около 50 ст., като тези двете храни бяха най-скъпи. Проверих после в нета и се оказа, че има голям избор, но качествените са малко. Интересно е, че от хубавите храни се яде по-малко, защото съдържат почти само важни вещества, без оцветители, набухватели и т.н. А пинчерите са сравнително капризни и ме беше страх да рискувам. В началото за около ден миксирах с Педигрито, а после минах само на Хилса, като се оказа, че Рекс не е от претенциозните кутрета, нито пък коремчето му е нежно. Даже хапна и малко печено пиле и картоф. Казаха ми, че е добре да не му се взима мокра храна, щото нещо натоварвала храносмилателната система, както и се появявал зъбен камък. Гранулите му се слагат във вода в една капачка (от мин. вода 10литра), докато размекнат малко и той ги изсмуква за секунди.

Прахосмукачка

Манжа

     По разписание, а както и докторката в последствие ни каза, му се дават около 50 грама на ден.  На 3-4тия ден му давах и по 2-3 сухи(между яденетата) да ги взима от ръката ми, за да свиква да не е зъл и да си чеше зъбите. Сега трябва да го отуча да не яде от всички, които му дават.:) Храниме го по 4-5 пъти с намокрени гранули и 3-4 с по 1-2 от ръка.

  Относно тоалетната, мъката е голяма, когато го прибрахме вкъщи, му сложихме вестници на пода(така ни препоръчаха хората от които го взехме). В началото си ходеше на тях без проблем и разбира се беше поощряван за това с някоя друга гранулка и галене. След което направихме втората грешка да го вземем да спи при нас в леглото, което се оказа любимото място на Рекс за тоалетна. Принудихме се да му направим рампа, по която да се качва и да слиза от леглото, но и това не помогна. Може би, защото не може да стиска или просто си е мислил , че ще намерим по-бързо "трофея" и ще получи своята награда. И така - малкият разбойник започна да превръща целия апартамент в една голяма кучешка тоалетна, без дори да се притеснява от нашето присъствие. Единствено в банята не ходи, но пък ние не го пускаме там.

Пътуването

   Жена ми го взе на ръце и се качихме в колата. Странно беше, че не трепереше, но пък му беше интересно. Погледа 5-6 минути и заспа. Будеше се от време на време, но пак заспиваше. Като цяло странно, защото пичнерите треперят яко, но не и нашия.

Съвети при избора

   Това беше труден момент. Донесоха ни 6 кутрета: 3 в клетка (рекс беш там), 2 в затворена клетка за носене и едно на ръка. Кутретата в клетката на Рекси беха чернички, но само той беше изцяло черен. Другите имаха кафяво, като истински пинчери, а единия беше дебеличък. Тичаха в клетката, играеха си и хапеха железата й. В затворената клетка бяха изцяло кафяви, но много страхливи - миличките трепереха, като ги вадехме. Това, което ни донесоха на ръце, беше на 7 месеца и също леко трепереше. Докато се чудехме, ми направи впечатление, че Рекс(най слабия и малкия) е жизнерадостен, гледаше право в нас, но пък не хапеше клетката много!Това беше плюс за мен, защото знам какво се случва с кабелите и кучетата! Другото което ми харесабеше, че той е единствения с вдигнати уши от групичката!
   Кутретата бяха близки по възраст,  но различни по размер. Разпитах хората, защото исках да се уверя, че родителите НЕ СА БРАТ И СЕСТРА! Оказа се, че и друг път са развъждали и не е имало някакви особени генетични проблеми с бебетата от предишни раждания. Важно е да се опитате да разберете това, за да няма проблеми занапред. Както казах в предишната публикация, много трудно и скъпо се намира чистокръвно животно. Рекс би трябвало да е с майка и баща пинчер, но ми се струва, че има и кръстоска с чихуахуа. За малко пари е изключено да се намери чистокръвно и породисто животно. Друго ВАЖНО нещо е, да не е отделен от майката рано, защото кучешката кърма е много различна от другите и дава много важни вещества на мъника. Много е ВАЖНА за имунитета му. Държан беше в клетка и хранен с Royal canin, а после с Pedigree. Това ми хареса, защото храната на такова животно не е особено лесен  избор. Оказа, се че има няколко вида храна, като хубавата е доста скъпа.
   След като си поговорих със собственика за здравето на кучетата, жена му изкара един батко, който беше слаб, но много жизнерадостен за разходка. Видях, че гледат и големи кучета, които изглеждат здрави и решихме да избираме някой от мъниците. Тогава Рекс почна да гледа постоянно в жена ми и да й се радва. Другите също, но не толкоз. Аз харесвам по-нестандартните неща и ми хареса, че е черничък и с леко тъжна муцунка, даже леко замислена. И така, след минути вече се качвахме в колата...

Началото

  Всичко започна като на шега. След като се преместихме и котката и бубите остана при родителите ми, решихме че е време за животинка. Лятната почивка съвпадна с тази на наще и имаше известни проблеми храненето на котето. Това ни наведе на мисълта, че трябва да си вземем куче. Апартаментът ни е малък, пък и винаги съм харесвал пинчерите, тъй че - като на шега,  решихме да си вземем. Ровихме около месец в интернет, за да разберем за какво иде реч. Оказа се, че чистокръвен пинчер няма как да си вземем - трудно се намират и са много скъпи. Намерихме една обява за кученца и отдидохме да ги видим. И така на 8.8.2012 се сдобихме с Рекси, черен пинчер!