Манджа

   В началото го хранехме с Хилс малки гранули, но вносителя фалира и трябваше да избирам друго. Минахме на Орижен големи гранули, зашото това е най-качествената храна, която намерих. Малко му беше тегаво, защото Хилса го гълташе, а Орижена трябва да го дъвче. лошото беше, че акото му малко се е размекнало. После нощно време почна да ми се катери по главата и да нервничи. Будеше ме с мляскане и хълцане. Оказа се, че има киселини. Милото животно, беше много тъжен. Почнах да му давам нощес по малко хляб със сода. Милия като видеше хляба го гълташе, като невидял. В този период му давахме и от нашата храна, та ни отне малко време да разберем от какво е. Оказа се, че е от Орижена, което беше разочарование, защото това е доста висок клас храна. Предполага се, че е от сьомгата в нея. Не знам дали някога сте опитвали кучешка храна, но Орижена има МНОГО силен вкус, направо от една гранула ти става лошо. Та реших да я сменя с Арден Гранж, единствената друга храна висок клас, която намерих. Отидох в магазина и пробвах как е на вкус - беше с пилешко и не беше толкова ужасна. Самите гранули са малки, но ми се струват малко по-нисък клас от Орижена. Важното, е че с киселините приключихме. Не знам дали от храната или от калция, но ушите ни вече са изправени и не клепват!

Болежки (Не се САМОЛЕКУВАЙТЕ)

   Моля, не се лекувайте както нас, а отидете на ветеринар - вашият случай може да е                                                                   РАЗЛИЧЕН!
     Яйцето ни не се спусна долу, та ще трябва операцийка малко по-нататък.
  Случи се да го простудим (незнайно как)! Биха му инжекции, щото имаше и температура (3 дни поред), после пихме и Студал (10х2 по една кафена лъжица), щото кашляше като пиеше вода. И това отмина, макар че пак кашля(рядко), но му даваме сиропа.
  Другото което е, че се появи някакво бяло-зеленикаво течение от пениса. Някъде около 1-2 капки си седят на върха му. Течността е гъста, без мирис. Заведохме го и ни дадоха един антибиотик  в спринцовка (дето седи в хладилник) и казаха да го промиваме с риванол (инжектираме 1 кубик в пениса през дупката - без игла естествено), след това пръсваме малко антибиотик - 2 пъти дневно - 7 дни. В началото имаше ефект, спря за около седмица, но пак се появи (макар сравнително рядко). Пуснахме му микробиология, но не откриха бактерии. По-лошото е, че му набиха една инжекция, да пробват дали не са гъби и му се появи огромна буца на това място. Не давайте да ви бият ей така инжекции! Около месец го мазахме със салицилов спирт (което не помагаше май), докато спадне. Абе трагедия.
   Около 5 месец почнаха яко да падат зъбите. Трябва да се внимава да не направи 2 реда зъби, че се махат от доктор. Яко виси на кърпа или на някоя играчка, та ще видим. обикновено ги гълта, ама успяхме да вземем няколко. Лошото е, че докато дъвче играчките оставя кръв по тях.

Първите разходки и опити за тоалетна навънка

   Направо започвам с края - ми не ще навънка да дриска и пика. К'во ли не правихме - тъпкахме го с ядене, масажирахме му корема, седяхме по 2 часа - не, не и не! Единствено души напред-назад, обикаля и яде всякакви боклуци. Ей богу, даваме му двойна порция преди да излезнем и пак яде някакви гадости по полянките. Ужас! Както ида е...
   От малък го приучавам да ходи без повод в градинката. В началото(около месец) беше много трудно. Тичаше по хората - на някои скачаше да се радва, на някои лазеше в краката. От време на време щипваше нанякъде и трябваше да го гоня. Като го водехме сред хора с нагръдника се дърпаше много, ходеше на 2 крака и въобще не слушаше. и щем-нещем взехме каишка. Кофти ни беше , но имаше резултат. В началото се бореше, но после свикна. Не стана перфектното куче, но поне може да го усмириш по-лесно. След около месец всекидневни разходки свикна да не обръща внимание на хората около него и да не ги преследва. След около 2 месеца почна и да слуша, като го викаме и да не се отделя много от нас. Като сменим обстановката, не винаги ни се получава, но напредваме! Спря да яде всяка трева, която види, както и да яде абсолютно всичко, което намери (само сладкото и месо не ще да спре)!
   С кучетата е малко по-сложно. Първите дни се радваше на всяко куче и отиваше при него. Уличните бягаха, домашните му ръмжаха. Намерих една голяма черна женска, която не беше много зла, но не обичаше да и се нарушава спокойствието. Видях, че няма да го удави и го пуснах свободно, два -три пъти го събори на земята, но без да го хапе - само му ръмжеше. А нашия не си взима поука! Хич не му пукаше - тичаше напред -назад и се радваше на всички. Но лека - полека се опитваше да доминира. Един дакел го подгони - не толкова да го хапе отколкото да се перчи. Нашия щипна към улицата, заобиколи блока и влязоха в един вход. беше голямо шоу - аз и стопаните му тичаме като обезумели и гониме двете джавкащи псета около блока. Та настигам ги аз и почвам да говоря на дакела (бях му чул името сред виковете) и той тръгна да се прибира (стопанката беше една бабка и беше изостанала назад). Тя тръгна да го връзва и да му се кара, а аз и казах да не се притеснява толкова, че нищо не е станало. И нашия като се появи изневиделица, като почна да лае и да се репчи, дойдоха хора от блока да видят какво става! Голямо шоу! Наскоро имаше среща с една добродушна болонка, но нещо не му се понрави и изглеждаше доста злобен. За жалост още не знае, че трябва да дава да му душат дупарата, както и той да прави същото. Не се научи да пикае навънка, както и да вдига крак.
   Другия момент е, че върши всичко вкъщи. Пробвахме с потупване, с триене в пикнята, с някакъв спрей, но нищо не помага. обособи си няколко зони и си върши работата там. Един - два пъти вдигна крак на стената, но линчуването му се размина. Приучаваме го да ходи в тоалетната, но рядко го прави сам. Като го видиме, че се гласи да прави нещо, само му казваме да тръгва с нас към банята и готово. С времето свикна да ни слуша и не се налага прилагане на сила. Просто идва, върти се малко и готово. Обикновено получава малко храна като награда. Вечер към 12 ходиме и после към 4 сутринта се будя като скочи на земята и го водя в банята. Страшен кеф е всяка нощ към 4 да ме буди!

Какво се оказа всъщност...

   Минаха се вече към 5 месеца, откакто сме заедно и лека-полека свикнахме!  Но се оказа, че да имаш куче(тип компаньон) не е толкова лесно. Животът ни се промени заради него, като имаше моменти, в които леко съжалявахме, че не си взехме котка - но те отминаха. Кучето е почти като детето, тренира те за големия момент с пълна сила. Къса ти нервите на 110 процента, притеснява те с болежките си, радва те с растежа си. В нашия случай имаше още една малка изненада - не сме точно пинчер. Не съм си правил илюзии, че ще имаме чистокръвно животно, но даже и не приличаме. Нещо като по-едро чихуахуа с дълги крака сме. Но няма значение - поне размера ни е сравнително малък - на 5 месеца сме около 3 кила.
    Не съм писал отдавна, тъй че нещата се разминават с точните дати, но ще се постарая да опиша всичко. Но един съвет - ако искаш да гледаш кутрето добре - приготви се за МНОГО трудности!